КОНТАКТЕН ДЕРМАТИТ

33

Контактният дерматит представлява остра или хронична възпалителна реакция към различни субстанции от окръжаващата ни среда, които влизат в контакт с кожата. Клинично се проявява със зачервяване, оток, поява на мехурчета, ексудация (сълзене) и крусти в острата фаза и лихенификация (задебеляване), хиперкератоза и атрофия в хроничната.  Най-разпространеното заболяване на кожата в развитите страни и второ по честота след инфекциозните кожни болести в развиващите се страни. Нарастващата честота на контактната екзема, свързана с професионалната среда е и най-честото професионално възникнало кожно заболяване и причина за временна нетрудоспособност- проблем от световен мащаб. Това е причина и за  влошаване качеството на живот на пациентите.

Контактният дерматит може да се предизвика от редица козметични продукти, както и от продукти за персонална и домашна хигиена, мокри кърпички, оцветители за тъкани, лепила, предмети, съдържащи никел – бижута, часовници, копчета, монети, импланти, пиърсинг.

В професионално отношение най-често, засегнати от кожните алергични заболявания са фризьори, маникюристи, козметици, здравни работници, шивачи, автомонтьори, строители.

Напоследък се забелязва и увеличение на случаите с контактен дерматит при деца.  Това се обяснява с  нарастване на случаите с атопичен дерматит. При това заболяване има суха кожа и нарушена кожна бариера, което е причина за повишена кожна пропускливост за различни алергени от заобикалящата ни среда.

Различават се два вида контактен дерматит:

Иритативен контактен дерматит – остра възпалителна реакция на кожата, протичаща по неалергичен механизъм. Предизвиква се от химични и физични дразнители/иританти/. Под действието на дразнещите субстанции се нарушава целостта и функцията на защитната водно-липидна мантия на кожата. Реакцията се развива на мястото на контакта и е зависима от дозата и времето на контакта. Характеризира се с рязко очертано зачервяване и оток на мястото на контакта.

Алергичен контактен дерматит –възпалителна имунна реакция, която се развива на мястото на повторен контакт на кожата и лигавиците предимно с химически алергени.  За развитието на реакция на забавена свръхчувствителност /алергична реакция/ е нужна предварителна сенсибилизация на организма към алергени от различно естество. Времето на сенсибилизация варира, като средно са нужни около 10-14 дни за развитие на процеса.

Най-честите контактни алергени са никеловите и хромови соли, химикали, съдържащи се в гумата, някои оцветители, формалдехид, аромати, локални медикаменти /бензокаин, неомицин, хлорнитромицин/. Характеризира се с поява на обрив, мехури, разположени върху зачервена основа; отначало промените са разположени на мястото на контакта с алергена; ако не се лекуват, промените се разпространяват навсякъде по кожата под формата на вторична ерупция /обрив/.

Характерно за алергичния контактен дрематит е периодичната поява на симптомите след всяка следваща среща със съответния алерген.

Фототоксичен и фотоалергичен дерматит – някои вещества придобиват свойства на иританти под действието на светлината /фототоксичен дерматит/ или алергени /фотоалергичен контактен дерматит/. Чести причинители са някои багрила, антрахинови бои /еозин/, лекарства, /съдържащи сулфо-групи, тиазидни диуретици, тетрациклинови производни, ароматизиращи субстанции в козметични и хигиенни препарати.

Най-чести причинители за иритативен контактен дерматит са сапуни, измивни средства, киселини, основи, професионални разтворители, растения, фибростъкло, груби тъкани. Най-чести причинители на алергичния контактен дерматит са метали като никел, кобалт, локални анбитиотици, консерванти в козметични средства, парфюми, парабени, бои за коса, лакове, живачни соли, текстилни бои.

    Особено място заемат гел лаковете, които навлязоха масово в маникюра. Те дори бяха обявени за контактен алерген на годината през 2017г. Засягат предимно ръцете, но понякога и клепачите, докоснати с маникюра.

Сред най-честите алергени са още никелът, кобалтът, хромът, консервантите и парфюмите. Смята се, че около една трета от цялото световно население, е алергично към никел и това не е само заради влагането му в метални изделия, но и поради навлизането му в храните – ядки, броколи, зелен фасул, храни от консерви /т.нар. – „кен” алергии/, или готвени ястия в съдове с никелово покритие; както и в козметиката – ружове, сенки, особено тези с кафяв цвят. Никел има в първата вода, която изтича от чешмата, в цигарения дим. Макар и в малко количества, той може да предизвика реакция у хора, които вече са се алергизирали външно. Нарича се системен контактен дерматит. Някои хора се алергизират дотолкова, че дори не могат да използват метални прибори.

Контактният дерматит от текстилни бои също е много актуална тема напоследък. Понякога, при плътен контакт на материята с кожата, той е съчетан с дразнене /иритативен дерматит/, предизвикано от използване на измивни средства, съдържащи детергенти. Такава алергия се появяява най-често при дънките, особено на местата, където има по-голямо изпотяване около седалището, по задната част на бедрата. Към всичко това, се прибавя и честото пране на дънките, понякога предозирано с перилни препарати, което оказва също сериозно алергизиращо действие.

За поставяне на диагнозата контактен дерматит преди всичко се прави консултация с дерматолог.

Най-доброто лечение на контактния дерматит е профилактиката. Когато има доказана контактна алергия трябва да се избягва среща с алергена, за да не се допусне рецидив на заболяването.

Коментар на д-р Ася Николова – дерматолог