Коронавирус и рак

63
проф. Панайот Куртев
проф.Панайот Куртев

Коронавирусите са голямо семейство вируси, които са често срещани при хората и много различни видове животни. CDC реагира като обяви пандемия на респираторно заболяване, причинено от нов  коронавирус, който се разпространява от човек на човек. Вирусът е наречен SARS-CoV-2, а причиняваната от него болест е наречена коронавирусна болест 2019, което е съкратено COVID-19 .

Безспорно светът е изправен пред втората вълна от това заболяване, което има здравно – икономически и психологичен израз. На този етап клиничната картина протича при част от населението в много лека форма.  При друга- тежко, водещо и до смърт. Кои са рисковите групи от населението, застрашени от тежки усложнения при инфекция с COVID-19 ? На първо място това са заболявания, които причиняват имунни дефицити и онкологични заболявания, както и други рискови фактори, които също могат да увеличат риска от тежко заболяване от COVID-19.   Като: астма, белодробно, сърдечно, чернодробно или бъбречно заболяване, затлъстяване, диабет, тютюнопушене,  анамнеза за трансплантация на костен мозък или орган, продължителна употреба на кортикостероиди или други лекарства, които могат да отслабят имунната система.

COVID-19 предизвика безпрецедентни обществени сътресения, предизвиквайки бърза трансформация на здравните системи в световен мащаб. Новите данни показват, че пандемията на COVID-19 има потенциал да засили здравните проблеми, особено при пациенти с рак. Това включва ненавременна диагностика, достъп до лечение.  Забавянето в лечението на рака може да има неблагоприятни последици за резултата.  Мета-анализи са открили доказателства в подкрепа на непрекъснатата връзка между закъснение,  смъртността и локален контрол. Разбиране на въздействието на закъснението върху смъртността и други резултати като рецидив или финансови резултати  е от съществено значение за проектирането на системи за  пътища и модели на лечение.

От направените анализи се  отчита въздействието на забавяне на  лечение върху риска от смърт при седемте основни вида тумори: пикочен мехур, гърда, дебело черво, ректума, белия дроб, шийката на матката и главата и шията, както и при трите основни начина на лечение (хирургия, лекарствено лечение и лъчетерапия). При всичките три метода се установява, че забавянето на лечението от четири седмици е свързано с увеличаване на риска от смърт. За операцията това е 6-8% увеличение на риска от смърт за всеки четири седмици закъснение. Това въздействие е още по-силно изразено при някои лъчетерапии и системни химиотерапии. С 9% и 13% повишен риск от смърт при дефинитивна лъчетерапия на главата и шията и съответно адювантно системно лечение на колоректален рак. Четириседмично закъснение на лечението е свързано с увеличаване на смъртността при всички често срещани форми на лечение на рак, като по-дългите закъснения се отразяват все по- тежко. В светлината на тези резултати е належащо разработването на политики, фокусирани върху минимизирането на закъсненията за диагностика и лечение на раковите болни.

Като онколог и хирург с 40 годишен стаж, съм загрижен за съдбата на онкологично болните на фона на цялостната пандемична обстановка в страната. Разбира се проблемите са много а ресурсите малко. Именно за  това решенията в национален мащаб трябва да бъдат логични и последователни. Както се спомена по -горе онкологично болните са с компроментирана имунна система. Част от тях са подложени на тежки оперативни интервенции, химио и лъчетерапия. Те още повече увреждат съпротивителните сили на организма. На този фон във всички онкологични здравни заведения се разкриват COVID отделения за лечение на пациентите. Няма да дискутирам проблема за смесване на потоците от болни и персонал. За това, че сградният фонд е остарял и не може да осигури адекватна изолация. Също така, и че пациентите се страхуват и отлагат тяхното лечение за „ по-добри времена“. Искам да изразя моето не съгласие с политиката, ако има такава, на изпълнителния директор на УСБАЛО , който трябва да има визия за съдбата на тези болни, визия за онкологичната доктрина в страната и нейното развитие. За съжаление такова нещо липсва! Аз съм съгласен, че той провежда политиката на правителството в ситуация на пандемия. Но когато тя е в разрез с установени онкологични норми, той е факторът, който да определи правилната посока. Както навсякъде, така и при нас решенията са спонтанни, временни, липсва стратегическо мислене и перспектива. Това се отразява и на действителните резултати.

Господи, помогни на България !

Автор: проф.Панайот Куртев, хирург – онколог