Късогледство

323

д-р Владимир Петков: „Обикновено миопията се проявява в училищна възраст“.

Късогледство или миопията е една от най-честите рефракционни аномалии. Това е състояние, при което човек вижда близко разположени предмети отчетливо, а далечните са неясни. Пациентите с късогледство изпитват затруднения при шофиране, в училище с уроците на дъската, при гледане на филми със субтитри и др.

Късогледството обикновено се дължи на по-голямата аксиална дължина на окото, на по-силното пречупване на светлината от роговицата или  на комбинация от двете. В резултат на това светлинните лъчи, идващи от далечината и навлизащи в окото се фокусират пред ретината, а не върху нея, както е при еметропичните очи.

Късогледството засяга около 30 процента от популацията. Точната причина за миопията не е известна, но е доказана наследствеността на тази рефракционна аномалия. Ако един или двамата родители са късогледи, то шансовете и детето да е късогледо са големи.

Въпреки че възможността да се развие късогледство се унаследява, развитието на процеса може да се повлияе от зрителното натоварване и зрителните задачи на конкретния човек. Хора, прекарващи голям част от ежедневието си в четене, работа на компютър и други дейности, изискващи зрение на близки дистанции, са по-предразположени към развитие на късогледство.

Обикновено миопията се проявява в училищна възраст. Тъй като с растежът на тялото, растат и очите, обикновено и късогледството се задълбочава до към 20-годишна възраст, след което се стационира. Въпреки това се срещат пациенти, при които миопията прогресира и в зряла възраст във връзка с интензивно зрително натоварване или заболявания като диабет, например.
Диагностиката на късогледството не е сложна. В практиката си разполагаме с два основни типа изследвания на рефракцията на очите- обективни и субективни.

Субективните методи включват изследването на зрителната острота за далеч с помощта на зрителни таблици и тестови набори от лещи. Обикновено това се извършва с помощта на таблица, екран или проектор, като обектът на наблюдение се разполага на 5 метра разстояние. При изследването пациентът разпознава оптотипите на таблото, като целта е с помощта на корекционни лещи за късогледство да достигне до 1.0 или 100% зрителна острота.

От обективните методи на изследване на рефракцията в работата си използваме скиаскопията и авторефрактометрията.

Независимо какъв метод на изследване ще избере офталмологът или оптометристът, в детска и млада възраст често се налага употребата на циклоплегични капки, тъй като младите очи често са склонни да компенсират и „крият“ голям диоптър или да дават фалшив такъв, в следствие на спазми на акомодацията.

Използвайки резултатите от тези тестове се определя за какъв тип рефракционна аномалия става въпрос в конкретния случай и дали се касае за късогледство. След това се обсъжда и плана на лечение и корекция.

Многообразни са способите за корекция на зрението при късогледство. Те включват:

Очила това обикновено е първият метод на избор. В зависимост от степента на миопията се определя и необходимостта от очилата. При слабо късогледство очилата могат да се носят само при нужда. Докато високото късогледство изисква постоянна употреба на очила. При пациенти до 40-45-годишна възраст обикновено се изписва най-ниския диотър еднофокусни лещи и стъкла, с които достигат 90-100% зрителна острота. При пациентите след 40-годишна възраст обаче поради отслабване на акомодативните възможности на очите и появата на т.нар. пресбиопия или възрастово далекогледство, се налага употребата на по-слаби очила за близо или пък на бифокални или прогресивни стъкла, като целта е осигуряване на комфорт при близка работа.

Контактни лещиза някои пациенти контактните лещи са удобна алтернатива на очилата, която предлага ясно зрение, по-широко зрително поле, свобода при спортове и др. Важно е обаче правилното обучение на пациентите как безопасно и отговорно да се грижат за лещите и очите си.

Орто-К лещиортокератологията е друг сравнително нов метод на корекция на късогледството чрез специализирани твърди контактни лещи, които се носят през нощта и коригират оптичния дефект, докато пациентът спи.  Лещите променят кривината на роговицата през нощта. Правят я по-плоска и през деня пациентите с лекo до средностепенно късогледство се справят без очила и лещи.

Лазерна корекциядруг вече все по-достъпен и безопасен метод на корекция са и лазерните процедури. При тях с помощта на ексимерен или фемтосекунден лазер се ремоделира кривината на роговицата, като се премахва част от тъканта, и по този начин се „изтрива“ рефрактивната грешка.  Преди такава процедура задължително се правят задълбочени изследвания, за да се определи какъв е безопасният и най-подходящ метод на третиране. Важно условие за коректни резултати от изследванията е пациентът да не е носил меки контактни лещи поне две седмици или твърди поне 4 седмици преди изследванията.

                                           коментар на д-р Владимир Петков – офталмолог