Лазери в офталмологията

69

Употребата на лазери е широко застъпена в офталмологията. Прозрачността на очните среди- роговицата, вътреочната течност, лещата и стъкловидното тяло, превръщат лазерите в незаменим инструмент за терапия и диагностика. Те са включени в добре утвърдени офталмологични уреди, но също така играят важна роля в новите разработки и изследователската работа.

Терминът ЛАЗЕР е акроним за „светлинно усилване чрез стимулирано излъчване на радиация“. Изобретени преди повече от 60 години, днес лазерите са синоним на прецизност и високотехнологично лечение. Първото медицинско приложение на лазерите е именно в окото.

Още от средновековието въздействието на силната светлина е известно на човечеството. Това, което прави лазерното лъчение различно от неговите аналози като топлинната радиация и други източници на светлинно лъчение, е фактът, че лазерният лъч е монохроматичен кохерентен лъч, който е силно насочен и има ограничено отклонение. Монохроматичността означава, че лазерната електромагнитна вълна има точно определена дължина. Кохерентността на лазерите се класифицира като пространствена или времева. Практически, пространствената кохерентност позволява третирането на изключително малки по площ зони до микрони, с минимално нарушение на околната здрава тъкан, докато времевата кохерентност позволява насочване към специфична тъкан чрез избиране на определена дължина на вълната, която се абсорбира само от целевите тъкани.

Според източника на лазерната светлина разделяме лазерите на твърдотелни, течни и газови. Неизброими са и областите на приложение на тези лазери. Практически е възможно третирането на всяка отделна очна структура с лазерна енергия. Ще се спрем на основните приложения и водещите типове лазери в офталмологията.

На нивото на роговицата най-често използваме фотоаблационния ефект на ексимерните лазери. Чрез високо енергийното лъчение разкъсваме колагеновите връзки в роговицата и изпаряваме част от тъканта й. По този начин успяваме да коригираме късогледство, далекогледство и астигматизъм и да освободим голяма част от пациентите си от нуждата да носят очила и контактни лещи. Възможно е „изпаряването” и на мътнини и дефекти в роговицата след прекарани възпалителни процеси или травми.

Следващото силно застъпено поле за лазерите е лечението на глаукомата. Лазерната трабекулопластика претърпя различни модификации през последните десетилетия, но си остава водещ инструмент при третирането на откритоъгълна глаукома. Най-общо при лазерна трабекулопластика действието на лазерната енергия е насочено към дренажната система на окото, а именно трабекуларния апарат и клетките, съдържащи пигмента меланин. Лазерът активира по-добрия оток на вътреочната течност през дренажния апарат, като намалява съпротивлението му. Процедурата е относително безопасна, атравматична и може да бъде повтаряна при нужда.

Друг лазер, който се използва и при глаукома е твърдотелният Nd:YAG лазер. При него кратък лазерен импулс предизвиква йонизация и механична ударна вълна, която разкъсва третираните тъкани. Прилагаме YAG-лазер при улесняване на дренажа на вътреочната течност чрез иридотомии при закритоъгълна глаукома, за разкъсване на възпалителни мембрани и др. Широко употребяван е този лазер за почистване на вторични уплътнения на лещената капсула при вторична катаракта.

Ретиналните лазери са разнообразни: аргонови, диодни, многоцветни лазери, микропулсни и др. Те генерират малък термичен ефект върху ретината и се използват за лечение на разкъсвания на ретината и периферни ретинални дегенерации, диабетна ретинопатия, съдови оклузии и др.

Лазертерапията е основен метод за лечение на диабетна ретинопатия. Доказано е, че лазерното лечение намалява с 50% риска от слепота. Чрез обработка на исхемичните зони на ретината се намалява общата необходимост на останалата ретина от кислород и по този начин се избягват тежките усложнения на диабетната ретинопатия.

Лазерите са мощен инструмент в арсенала на опитния очен лекар. Те спасяват зрението, но само ако се използват правилно и навреме.

Автор: д-р Владимир Петков, офталмолог