Лечение на първичен хипотиреоидизъм по време на бременност

47
доц.Лъчезар Лозанов

Тиреоидитът на Хашимото е най-честата причина за хипотиреоидизъм при жени в репродуктивна възраст, при липса на йоден дефицит. Около 18% от всички бременни жени са положителни за антитела срещу щитовидната пероксидаза (TPOAb) или тироглобулинови антитела (TgAb), което влияе неблагоприятно върху тиреоидния статус на майката, върху бременността и развиващия се плод. Наличието на тиреоидни антитела увеличава риска и от тиреоидна дисфункция след раждането и по време на следродилния период.

Жените, изложени на висок риск от дисфункция на щитовидната жлеза са показани за скрининг по време на бременността и включват следните групи: при анамнеза за предшестващо тиреоидно заболяване или операция на щитовидната жлеза, семейна анамнеза за тиреоидни заболявания, наличие на гуша, захарен диабет тип 1, предшестващ аборт или преждевременно раждане, наличие на други автоимунни заболявания, стерилитет, предшестващо рентгеново облъчване на главата или шията, затлъстяване или възраст над 30 години.

Хипотиреоидизмът, изявен и субклиничен, е свързан с повишен риск от неблагоприятни усложнения на бременността, както и с вредни ефекти върху неврокогнитивното развитие на плода. Специфичните неблагоприятни резултати включват аборт, преждевременно раждане, ниско тегло при раждане, по-нисък коефициент на интелигентност на потомството.

TSH в серума остава основният определящ фактор за щитовидната жлеза при майката и трябва да се използва за решения относно лечението с хормона на щитовидната жлеза. При жени с лекуван хипотиреоидизъм, които планират бременност, серумният TSH трябва да се оцени преди зачеването и дозата да се коригира, за да се постигне стойност на TSH между долната референтна граница и 2,5 mU/L. При субклиничния хипотиреоидизъм по време на бременност терапията се препоръчва за TPOAb-позитивни жени с TSH, по-голям от специфичния за бременността референтен диапазон или TPOAb-отрицателни жени с TSH над 10,0 mU/L. Също така, лечение е показано при TPOAb-отрицателни жени с концентрация на TSH по-висока от специфичния за бременността референтен диапазон и под 10,0 mU/L.

Левотироксиновата терапия не се препоръчва за TPOAb-отрицателни жени с нормален TSH. Разумно е да се цели TSH в долната половина на специфичния за триместра референтен диапазон. Изолираната хипотироксинемия (нормален ТСХ с понижен Т4) не трябва да се лекува рутинно по време на бременност.

Трябва ли да се коригира лечението с LT4 след раждането? Повишените изисквания за левотироксин по време на бременността са функция на самата бременност. Следователно, след раждането, дозата трябва да се намали до нивата преди бременността и TSH да се оцени 6 седмици след това. Проучване, обаче, демонстрира, че повече от 50% от жените с тиреоидит на Хашимото се нуждаят от повишаване на дозата в следродилния период, вероятно поради обостряне на автоимунната дисфункция на щитовидната жлеза след раждането. При жени, започнали лечение по време на бременността поради наличие на повишени антитела при еутиреоиден статус, левотироксин може да бъде спрян след раждане, като се оцени TSH 6 седмици по-късно.

Заключение: поради високата честота на автоимунните тиреоидни заболявания и хипотиреоидизма, особено при жени преди и по време на бременността, трябва да бъдат създадени адекватни скринингови програми, за да се предотвратят последиците от забавяне или неправилна диагноза на дисфункцията на щитовидната жлеза по време на бременност, които могат да създадат потенциално значими неблагоприятни ефекти както за майката, така и за детето.

Автор: доц. д-р Лъчезар Лозанов, д.м.