Очни заболявания

Макулна дегенерация свързана с възрастта/МДСВ/

Макулната дегенерация свързана с възрастта, както показва името и, е заболяване на напредналата възраст. Смята се, че във възрастта над 80 години до 30% от хората от бялата раса показват някаква форма и степен на промени в макулата, свързани с макулната дегенерация. В същата възраст е висока честотата и на развитието на сенилната катаракта, което често води до неправилно диагностициране на макулната дегенерация и забавяне на лечението и.

Макулата / жълто петно / е централната част на ретината, която различава детайли на образа с много по-висока разделителна способност от останалите участъци. Високоспециализираното зрение (четене, писане, разпознаване на лица) е именно функция на макулата. МДСВ води в различна степен от намаление на централното зрение до пълната му загуба, но  не засяга периферното зрение, поради което никога не води до пълна слепота.

Типичното оплакване на болните, засегнати от това заболяване е невъзможността за четене – разкривяване на правите линии, тъмно петно централно, „прескачане на буквите“. В повечето случаи когато е засегнато само едното око заболяването остава неоткрито поради възможността другото око да поеме неговите функции. За разлика от тези оплаквания, при развитието на катаракта пациентите съобщават за цялостно „замъгляване“, „двойно виждане“, възможност за четене без очила, но не и за намаляване само на централното зрение.

Най-важният фактор за развитието на МДСВ е възрастта. Смята се че във възрастта над 65 години 5 до 8% от населението има заболяването и с напредването и този процент непрекъснато се увеличава. Други фактори са:

Женски пол: при жените честотата на МДСВ над 75-годишна възраст е два пъти по-висока, в сравнение с мъжете.

 Раса – по-голяма е честотата при кавказката раса, отколкото при афро-американската и азиатската.

Генетични фактори – установени са около 20 гена, повишаващи риска от възникване на МДСВ и проучванията в тази насока са много активни.

Тютюнопушене – пушачите имат 1.5 пъти по-висок риск от развитие на МДСВ

Артериална хипертония: според проучването AREDS хората със системна хипертония имат 1.5 пъти по-висок риск от развитие на МДСВ

Заболяването се развива под две форми – суха и влажна.

Сухата или неексудативна форма  представлява около 90 % от случаите на МДСВ.

При нея настъпва изтъняване или атрофия на клетките на пигментния епител на ретината, в резултат на тяхното стареене. Затова тази форма на макулна дегенерация се нарича още атрофична. В резултат на отпадането на функцията на тези клетки под ретината се натрупват отпадни продукти от обмяната под формата на жълтеникави депозити – друзи и се стига до увреждане на фоточувствителните клетки в макулата. Друзите възникват в резултат на невъзможността на пигментния епител да се освобождава от отпадни продукти и са най-честият ранен белег на сухата МДСВ.

Сухата форма на  МДСВ води до постепенно намаление на централното зрение, което обикновено се развива бавно, в течение на години и в ранните стадии може да е безсимптомна и дълго време да не се диагностицира. По-напредналите стадии на сухата МДСВ се наричат географска атрофия, при която има секторна пълна загуба на пигментен епител и фоточувствителни клетки.

Влажната или ексудативна МДСВ е по-напредналият стадий на заболяването.

Вследствие на отлагането на отпадни продукти от обмяната се стига до  затруднено преминаване на кислород към съдовете на макулата и  ретината реагира с производство на съдов растежен фактор – VEGF (vascular endothelial growth factor). Той предизвиква образуване на нови абнормни кръвоносни съдове, което представлява опит за реваскуларизация на  ретината. Новообразуваните кръвоносни съдове обаче са незрели и поради това имат тънки, чупливи стени. Това често води до възникването на кръвоизливи и излив на течност от тях.

При влажната форма на МДСВ обикновено се достига до силно намаление на зрителната острота  в рамките на седмици или месеци. По-рядко може да се развие внезапна загуба на зрението в рамките на няколко часа или дни в резултат на остро възникнал кръвоизлив в макулата.

Много характерен белег за влажната форма е и появата на специфични зрителни нарушения – метаморфопсии (изкривяване на образите) – вследствие на раздалечаване на зрителните клетки от отложената между тях течност.

Лечение на сухата МДСВ

Понастоящем сухата МДСВ няма сигурно лечение. Доказано е, че приемането на хранителни добавки при средно тежката и тежка форма на МДСВ намалява с около 25 % риска от прогресия на заболяването. За забавяне на разрастването на атрофичните промени в макулата в момента са одобрени два типа лекарства, но все още съществуват много въпроси по отношение на точните индикации и режимите на прилагането им.

Хранене

Различни проучвания доказват, че диета, богата на антиоксиданти, може да забави развитието и намали тежестта на сухата форма МДСВ: пресни плодове и зеленчуци. Листните зеленчуци са богати на лутеин, който защитава макулата от вредните слънчеви лъчи.

Консумирането на една риба седмично също може да забави началото на сухата МДСВ. Рибата е богата на омега-3 полиненаситени мастни киселини. Ограничаването на животинските мазнини и редукцията на телесно тегло също има благоприятен ефект за предотвратяването на МДСВ.

Хранителни добавки

Проучването AREDS2 създава препоръчва ежедневен прием на следните добавки:

– 500 милиграма (mg) витамин C

– 400 международни единици витамин E

– 80 mg цинк под формата на цинков оксид

– 2 mg мед под формата на меден оксид

– 15 мг бета-каротен или 10 мг лутеин

– 2 мг зеаксантин

Лечение на влажната МДСВ 

Вътреочните инжекции на антирастежни фактори обратимо блокират основния растежен фактор и така се постига свиване на новообразуваните кръвоносни съдове и предотвратяване на появата на нови. Изчезването им  води и до резорбиране на течността и кръвоизливите в макулата.

Поради краткотрайния им ефект обаче се налага неколкократното им приложение в интервал от 1.0-1,5 месеца.

Няколко проучвания са доказали, че тези медикаменти са ефективни за стабилизиране на зрението при 90% от пациентите и водят до подобрението му при 40% от болните. За да бъде лечението ефективно, то трябва да започне в по-ранните стадии на заболяването, преди да се е формирали необратими промени в тъканта в макулата.

Страничните ефекти от приложението на тези медикаменти са редки, но потенциално опасни. При продължителното им прилагане  ефективността им намалява – феномен, известен като тахифилаксия. Друг страничен ефект от множеството повтарящи се анти-VEGF инжекции, е изтъняване на ретината и формиране на  атрофични зони.

Увеличаването на продължителността на живота в развитите страни логично води до увеличаване на честотата на МДСВ. Това води да непрекъснатото търсене на нови медикаменти в борбата с това тежко, инвалидизиращо заболяване. Голямо внимание се обръща и на профилактиката и ранния скрининг на болестта с цел откриване на ранните й форми, при които лечението има по-голям успех, а също и  своевременното взимане на мерки за забавяне на прогресията й.

Автор: проф. Ива Петкова, м.д., СБАЛОБ „Зора“, София