Медикаментозна алергия -II-ра част – доц.Георги Николов – алерголог

63

Диагностика на медикаментозната алергия

Надеждната диагностика на медикаментозната алергия е трудна.

При съмнение за алергична реакция се провежда разговор с пациента за изясняване на симптомите и условията, при които са се получили.

Съобразно с предполагаемия патомеханизъм на реакцията, със суспектния медикамент се извършват различни видове кожно-алергични проби – тест чрез убождане (Prick test); интрадермален тест и/или епикутанен тест (Patch test). Кожно тестуване с лекарства не бива да се провежда при обширно засягане на кожата и при данни за анафилактичен шок, както и при предразположеност към неговото развитие.

За оценка на медикаментозната алергия се използват и лабораторни методи. Те са предпочитани, поради тяхната безопасност и възможността им да се проведат във всяка фаза на развитие на алергичната реакция и на нейното лечение.

При данни за IgE-медиирана алергична реакция в серума на пациента може да се извърши количествено опредаляне на IgE, специфичен към дадения медикамент.

Напоследък все по-често се използват и т. нар. in vitro методи за клетъчна диагностика на медикаментозната алергия – Активационен тест на базофилите (BAT)  и тест за антигенна стимулация на клетките (CAST).

Лечение на медикаментозната алергия

На първо място се преустановява приема на определения лекарствен продукт. При необходимост от продължаване на терапията се използват аналози на медикамента или препарати от друга фармакологична група. Назначава се неспецифична антиалергична терапия с антихистамини и/или кортикостероиди.                                                         При тежко изявена алергична реакция са необходими интензивни медицински грижи.

Профилактика

За профилактиката на лекарствената алергия важна роля играят: подбраният от лекаря ефективен медикамент, неговата доза и продължителността на терапията. Всичко това трябва да е съобразено с идивидуалните особености на пациента. Полипрагмазията и самолечението трябва да се избягват.

При съмнение за настъпила алергична реакция след прием на даден медикамент, непременно трябва да се потърси лекарска помощ, за да се установят причините за реакцията и вида на лекаственото вещество. За този период от време трябва да се спре всякакво медикаментозно лечение, освен това по жизнени показатели.

След идентификация на медикамента, предизвикал алергичната реакция, името и фармакологичната група трябва да се регистрира от личния лекар и запомни от пациента. Тази информация е от голямо значение за лекарите, които ще лекуват впоследствие.

Коментар на доц.Георги Николов -алерголог