Медикаментозна алергия – I-ва част

31

доц. д-р Георги Николов – алерголог:  „Практически всяко лекарство може да предизвика алергична реакция….“.

Медикаментозната алергия представлява реакция на свръхчувствителност, която възниква след прием на  даден лекарствен препарат и се проявява с локални или общи клинични симптоми. Обикновено се развива след повторен прием или в хода на продължителна терапия с даденото лекарствено средство. По-често се среща при жени на 30 – 40 г. възраст.

Най-често реакцията на свръхчувствителност се провокира от активното вещество в лекарственото средство, но са наблюдавани и алергични реакции към помощните, неактивни съставки – оцветители, подобрители на вкуса и др.

В повечето случаи симптомите на алергия се появяват на втория, третия ден от терапията, но е възможно да се отключи и 2 седмици след употребата на дадения лекарствен препарат. Често това затруднява медицинските специалисти, тъй като пациентите след толкова дълъг период не помнят, че са приемали медикамент и не свързват появата на дадените симптоми с него.

Практически всяко лекарство може да предизвика алергична реакция, но най-често (до 80% от случаите) се наблюдава алергия към антибиотиците. Като основно внимание заслужават пеницилините и другите β-лактамни антибиотици, преди всичко поради широката им употреба.

Чести алергични реакции предизвикват и:

  • биологични препарати, съдържащи протеини (плазма, серуми, ваксини, ензими, хормони и др.);
  • нестероидни противовъзпалителни средства (аспирин, аналгин, парацетамол диклофенак);
  • антихипертензивни лекарства;
  • антидиабетични;
  • локални анестетици (лидокаин, новокаин, дикаин, прокаин);
  • трициклични антидепресанти;
  • контрастни вещества, използвани при провеждане на различни образни изследвания.

Основните фактори, които влияят на развитието на алергични реакции, свързани с приема на лекарства са няколко:

  • наследствена предразположеност;
  • структурата на лекарственото вещество, притежаващо висока „алергизираща“ способност;
  • друг вид алергия (към битови алергени, поленова, хранителна алергия и др.)
  • продължително лечение с дадените препарати, особено при повторните курсове на лечение и прием на депо-препарати;
  • едновременно назначаване на много лекарства от различни фармакологични групи (полипрагмазия), чиито метаболитни продукти могат да усилят алергенното си въздействие.

Не на последно място, на степента на алергенността на лекарствените средства значително влияят начина на въвеждане и дозата.

Клинични прояви на лекарствената алергия

Най-често медикаментозната алергия се проявява с реакции от бърз тип: уртикария, оток на Квинке, а понякога и анафилактичен шок. Реакциите се развиват от няколко минути (анафилактичен шок) до 12 часа (уртикария) след приема на медикамента.

При 80% от пациентите медикаментозната алергия се проявява като обрив по кожата. Често започва с поява на червени петна по ръцете и краката, които в по-късен етап се разпространяват и по торса. Те са придружени и с много силен сърбеж.

Понякога след прилагане на медикамент се развива най-тежката генерализирана проява на медикаментозната алергия – анафилактичен шок. Основните клинични прояви на анафилактичния шок са: нарушение на хемодинамиката; нарушение на дишането; нарушение на дейността на стомашно-чревния тракт; кожни обриви и оток на Квинке. В редки случаи може да настъпи и летален изход.

Други прояви на медикаментозната алергична реакция от бърз тип са:

  • ринит или запушване на носа поради оток на лигавицата, кихане;
  • кашлица и затруднено дишане, възможна е поява на астматичен пристъп;
  • реакция от страна на стомашно-чревния тракт – повръщане, колики, диария.

Приемът на лекарства може да доведе и до имунокомплексни алергични реакции, подобни на серумна болест. Обикновено имунокомплексната алергична реакция се развива на 7-21 ден от терапията с дадения медикамент, най-често антибиотик. Клиничните симптоми включват: общо неразположение, треска, уртикариален обрив, болки в ставите, увеличаване на регионалните лимфни възли. Обикновено след спиране на лечението с въпросния медикамент симптомите постепенно изчезват.

Лекарствата могат да предизвикат поява на алергични реакции и от забавен тип.  Някои медикаменти с локално приложение, например риванол, анестезин, неомицин, сулфонамиди могат да предизвикат контактен дерматит. Появява се еритемо-везикулозен обрив.

При прием на амидофен, фенилбутазон, барбитурати може да възникне мултиформен ексудативен еритем (erythema exsudativum multiforme). Появява се обрив – кръгли, рязко очертани червени петна или папули. Те са локализирани най-често по предмишниците, китките, но може да засегне и лицето, шията, коленете.

По-тежка форма на мултиформения ексудативен еритем е синдромът на Стивънс-Джонсън. Най-често се предизвиква от сулфонамиди с депо действие, бисептол, нестероидни противовъзпалителни средства, синтетични пеницилини, хлорамфеникол, алопуринол, антиепилептичния медикамент карбамазепин и др. Започва остро, с висока температура. Освен типичният макуло-папулозен обрив се появяват и малки мехури и язви по лигавицата на устата, гениталиите, ануса. Може да настъпи вторична бактериална инфекция, сепсис и летален изход.

Синдромът на Lyell (токсична булозна епидермолиза) е подобен на синдрома на Стивънс-Джонсън, но протича по-тежко. Предизвиква се от почти същите медикаменти. Обривът е като при синдрома на Стивънс-Джонсън, но мехурите са по-големи и има свличане на големи участъци епидермис, който се разслоява от дермата. Налице е висока температура, ерозии по лигавиците. Състоянието е тежко, смъртността достига 30 %.

Коментар на доц.Георги Николов -алерголог