Микоплазма

„Агентът на Ийтън“, чест гост в клиниките и амбулаторните кабинети през последната година

Рентгенография на осемгодишен пациент, във връзка с която може да се направи много широка диференциална диагноза. Суспектната медиастинална и хилусна лимфаденопатия  дава основание да се мисли както за инфекциозно, така и за системно или злокачествено заболяване.

Сн.1 

Клиничният ход, обаче, след изключване на туберкулоза, и развитието  на бронхообструктивен синдром, успоредно с проява на специфичен обрив,  насочват към провеждане на серологично изследване за Mycoplasma pneumoniae / М.Р/., което се оказва положително. Провеждането на съответно лечение с антибиотик от групата на макролидите води до бързо подобряване на състоянитео, но с последващи прояви на пристъпи на бронхиална астма, каквато при момчето е установена в ранна детска възраст, но която е била в състояние на ремисия.

Инфекцията с М.Р. е една от най- честите причини за заболяване на дихателната система при децата през последната година след  вирусните причинители. Разнородният й характер и повлияването  от специфично антибиотично лечение, към което има установени вече и резистенти щамове / около 10 до 20% в Тайван  и над 90 до 100% в Китай/, я прави обект на специален интерес от практическа гледна точка.

На втората снимка е представен този микроорганизъм, открит през1944г. от  Eaton и наречен първоначално „Агент на Ийтън“. Представлява извънклетъчен патоген, развил специализирани клетъчни органели за прикачане към клетките на гостоприемника. Прикрепя се и уврежда епителните клетки в основата на ресничките, което предотвратява  отстраняването му чрез механизма на мукоцилиарния клирънс. Присъствието му активира  вродения имунен отговор, което води до  производство на  локални цитокини и развитието на възпалителен процес.

Сн.2. Mycobacterium pneumoniae

В 3 до 10 % от инфектираните причинява  атипична пневмония  , но в действителност най-честата клинична изява е трахеобронхит или бронхиолит, съпътствани от симптоми от горния респираторен тракт. В същото време той е отговорен за 40% от пневмониите, придобити в обществото при деца над 5 години. Не рядко води до провокиране на трудно повлияващи се астматични пристъпи.

Сн. 3 Извънбелодробни прояви

Нетипични, но не и много редки са извънбелодробните прояви, изобразени на сн. 3.

Наблюдаваните през последната година протрахирани кашлици у деца в запазено общо състояние, със слаба възпалителна актиност и оскъдна до липсваща аускултаторна находка, както и рентгенологично добре представени, но неповлияващи се от обичайно прилаганите антибиотици от пеницилинова и цефалоспоринова групи, следва да насочат мисълта на лекаря към този патоген.Доказването му със съвременните лабораторни методи дава възможност за пълно излекуване в по-голямата част от заболелите.

                                                                                          Автор: доц. Елена Георгиева