Множествена склероза /МС/ – разговор с проф.Димитър Масларов – невролог

86

проф. Масларов: „Клиничният ход на заболяването зависи от неговата форма “.

 Започваме разговора с твърдението, че множествената склероза има неизяснена етиология и евентуална генетична предизпозиция?

Счита се за доказано, че множествената склероза е автоимунно заболяване, при което има и генетично предразположение. При експозиция към различни фактори от вътрешната и околната среда (бавновирусни инфекции, травми, бременност и др.), се индуцират редица имунни отговори, което води до нарушаване на кръвно-мозъчната бариера. В резултат се развива възпалителна демиелинизация на бялото мозъчно вещество в централната нервна система с участието на Т и В лимфоцитите. Предилекционно плаките на демиелинизация се локализират в главния, малкия или гръбначния мозък, нерядко и в мозъчния ствол.

Има ли обяснение, че МС се среща по-често при жени?

Заболяването засяга предимно младата възраст и се среща два-три пъти по-често при жени. Счита се, че причината за това е, че жените имат по-силен имунен отговор от мъжете.

Факт е също, че болестността има неравномерно географско и расово разпределение по света. Бялата раса и северните географски ширини са по-засегнати. За България се счита, че спада към страните с висока заболеваемост.

Кои са първите симптоми на заболяването и как се развиват те във времето?

Често първата клинична изява е едностранен неврит на зрителния нерв, което се проявява с преходна едностранна загуба на зрението. В други случаи заболяването стартира със сетивни нарушения с характер на парестезии и дизестезии, болка или загуба на вибрационния усет. Може да започне и с пирамидна симптоматика, проявяваща се с мускулна слабост в отделни мускулни групи, хеми- или квадрипарези. Мускулният тонус в паретичните крайници може да е спастично повишен. Проявяват се патологични рефлекси. Увредата на малкомозъчните функции се проявява с нарушения в координацията; локомоторна атаксия и интенционен тремор. Стволовите увреди се проявяват с двойно виждане, нистагъм, погледни парези, лицеви невропатии и др. Нарушение в равновесието се среща при повече от половината болни. Чест и понякога ранен симптом са тазово-резервоарните нарушения. Възможни са също психични и епилептични прояви. Клиничният ход на заболяването зависи от неговата форма.

Прогресия и инвалидност?

Формите на клинично протичане на заболяването са следните:

–          пристъпно-ремитентна (най-честата),

–          първично-прогресираща,

–          вторично-прогресираща.

Според скоростта и степента на развитие на симптомите, ходът на заболяването може да бъде доброкачествен или злокачествен. Начало на заболяването в детска възраст се наблюдава при по-малко от 1% от всички пациенти, а при около 10% дебютът е след 50 годишна възраст.

Какви изследвания се назначават, за да се постави екзактна диагноза МС?

Не винаги началото на заболяването е манифестно и поради това е необходимо да се приложи набор от изследвания, които да подкрепят или отхвърлят диагнозата. Те включват: офталмологично изследване (включително оптична кохерентна томография), неврофизиологични изследвания (предизвикани потенциали), невроизобразителни изследвания (магнитно-резонансна томография) и ликворно изследване. Най-чувствителният метод е магнито-резонансната томография, с контрастно вещество и прилагане на различни техники на сканиране. Оформянето на диагнозата трябва да бъде според следните категории: множествена склероза, възможна множествена склероза и не е множествена склероза. При поставяне на диагнозата водещи критерии би трябвало да бъдат клиничните.

Много заболявания наподобяват симптоматично, клинично или образно заболяването множествена склероза: различни васкулити, лаймска болест, мозъчно-съдови заболявания, тумори, дефицит на витамин В12, саркоидоза и др.

Коя е новата „дума“ при лечението?

Лечението се дели на три групи: лечение на острия пристъп, междупристъпно и симптоматично. Лечението на острия пристъп се провежда с високи дози кортикостероиди по определена схема. Важно е то да започне колкото е възможно по-рано при поява на първите симптоми. Междупристъпното лечение включва медикаменти от различни групи и цели профилактика от развитие на нов пристъп или забавяне на прогресията на заболяването при пристъпно-ремитентната форма на заболяването. Появиха се и лекарства за лечение на първично-прогресиращата форма. Симптоматичното лечение се провежда с миорелаксанти, антихолинергични средства, антиконвулсанти, антидепресанти, физиотерапия и лечебна физкултура.

Доколко последните фармацевтични постижения се прилагат у нас?

Всички нови лекарства, които се появят по света, в рамките на 1-2 години се регистрират и в България. Всяка година Българското дружество по неврология актуализира своя консенсус за диагностика и лечение на множествената склероза и определя критериите, по които пациентите трябва да бъдат лекувани, според набор от критерии. Тези критерии се предлагат на НЗОК и се включват в нормативните документи. Така българските пациенти имат безплатен достъп до най-новите фармацевтични продукти!

Разговора води: Емил Рафаилов