Множествена склероза
Множествената склероза (МС) е автоимунно заболяване на централната нервна система, което води до увреждане на миелина – обвивката на нервните клетки в главния и гръбначния мозък. По тази причина при МС се нарушава способността на нервната система да предава нервните импулси, което води до редица признаци и симптоми – двойно виждане, замъглено зрение, мускулна слабост, изтръпване и променена чувствителност, нарушена координация на движенията, замаяност, нестабилност и залитане.
Наименованието „множествена склероза“ идва от факта, че в бялото вещество на главния и гръбначния мозък се образуват многобройни лезии (плаки), пръснати във времето и пространството. Лезиите в началото и при активиране на заболяването имат възпалителен характер с нарушаване на кръвно-мозъчната бариера, а по-късно се запълват със съединителна (глиална) тъкан.
Причините за заболяването са неизвестни. Съществуват различни теории, според които възможни причини са имунна дисфункция, генетични фактори, ниски нива на витамин Д, фактори на околната среда като вирусни инфекции и ваксинации. Смята се, че основният механизъм е автоимунен – дължи се на увреждане на миелина от собствената имунната система и на инактивиране на миелин-продуциращи клетки.
МС е описана за първи път през 1868 г. от френския невролог Жан-Мартен Шарко. Заболяването обикновено започва между 20 и 50-годишна възраст и е два пъти по-често срещано при жените, отколкото при мъжете. МС е най-често срещаното автоимунно заболяване, засягащо централната нервна система. През 2020 г. около 2,8 милиона души са били засегнати от МС в световен мащаб, като честотата варира значително в различните региони и сред различните популации. Болестта засяга предимно бялата раса и е с най-висока честота в добре развитите страни на света, разположени далеч от екватора.
МС се проявява в няколко форми, като новите симптоми се появяват във вид на пристъпи (пристъпно-ремитентна форма) или прогресират бавно с течение на времето (прогресиращи форми). При пристъпно-ремитентната форма на заболяването, които е много по-честа, симптомите могат да изчезнат напълно между пристъпите, но с напредването на заболяването някои неврологични прояви остават след пристъпа. С напредване на заболяването тази форма може да стане прогресираща (т.н. вторично-прогресираща форма). При първично-прогресиращата форма неврологичните функции бавно и непрекъснато се влошават още след първата поява на симптомите.
Основните симптоми на МС са изключително разнообразни. Лезиите могат да засегнат всяка част от централната нервна система, така че човек с МС може да има почти всякакви неврологични признаци или симптоми. Специфичните симптоми могат да включват променена чувствителност, изтръпване и „мравучкане“ в крайниците, мускулна слабост, засилени нормални рефлекси и поява на патологични рефлекси, затруднена похокда, нарушени координация и равновесие (атаксия), проблеми с говора или преглъщането, зрителни проблеми (оптичен неврит, проявяващ се със замъглено зрение, двойно виждане), умора, проблеми с пикочния мехур и червата (като инконтиненция или задръжка на урина или фекалии). В по-късните стадии на заболяването могат да се появят психологични и психични симптоми като депресия, емоционални проблеми, деменция и др.
Диагностиката на МС често е трудна. Основен клиничен критерий е пръснатата неврологична симптоматика, включваща поне две функционални системи на нервната система и появата й в млада възраст. От инструменталните методи най-важен е ядрено-магнитния резонанс (ЯМР), установяващ пръснати лезии (плаки) в бялото вещество на главния и/или гръбначния мозък. Прилагането на контрастно вещество позволява преценка на активността на заболяването. Допълнителни методи при нужда са изследването на гръбначно-мозъчната течност (ликвор), евокираните потенциали, отоневрологичното и офталмоневрологичното изследване. В последните години за диагностика и преценка за заболяването се провеждат генетични изследвания и проследяване на някои биомаркери. За улесняване на диагностиката са публикувани критерии на McDonald, които многократно са актуализирани.
Няма методи за излекуване от МС. Съвременното поведение включва лечение на пристъпите с противовъзпалителни медикаменти (високи дози кортикостероиди) и предотвратяване на по-нататъшни пристъпи с лекарства, модифициращи заболяването. Тези медикаменти в началото се прилагаха инжекционно, но в последните години все повече навлизат перорални медикаменти. Физиотерапията и рехабилитацията, заедно с обучението и грижите за пациентите могат да помогнат за способността на болните да живеят нормално. Дългосрочната прогноза е трудна, като по-добри резултати се наблюдават при жените, болните, които развиват заболяването в ранна възраст, тези с пристъпно-ремитентен ход и тези, които първоначално са имали малко пристъпи.
Множествената склероза е доживотно автоимунно заболяване, което може да прогресира и да доведе до преждевременна инвалидизация и смърт. Съвременната медицина обаче постигна голям напредък в лечението на това заболяване, особено при профилактирането на нови пристъпи. При т.н. модифицираща заболяването терапия болните приемат медикаменти, които намаляват вероятността от пристъпи в значителна степен и им позволява да водят нормален живот. Ако това лечение се комбинира с други лечебни методи като подходящ начин на живот, определен диетичен режим, дозирана физическа активност, шансовете за дългогодишен нормален живот нарастват значително.
Автор: д-р Росен Икономов, невролог
