Мозъчен инсулт – разговор с проф. Димитър Масларов – I част

89

Проф. д-р Димитър Масларов, дн е началник на клиниката по нервни болести в Първа УМБАЛ-София „Св. Йоан Кръстител“.

 проф.Д.Масларов: „ Когато се усетят първите симптоми на развитие на инсулт, най-важно е бързото действие“….

 Защо инсултите са чести причини за висока смъртност и тежка инвалидизация?

Мозъчносъдовите заболявания заемат основно място сред социално значимите, широко разпространени заболявания в нашата съвременност по целия свят. Тяхната първостепенна медико-социална значимост е резултат както от високата заболяемост и смъртност, така и от тежката инвалидизация на част от преживелите мозъчен инсулт болни. Освен до ранна инвалидизация мозъчните инсулти водят до деменция, депресия, личностни изменения и нерядко болка.

Всяка година около 15 милиона души по света получават мозъчен инсулт. Повече от една четвърт от тях са под 65 години. Шест милиона от тях не оцеляват още след първия инцидент. Повече от една трета от преживелите остават с някаква степен на инвалидност, като по света живеят над 30 милиона души с различна степен на инвалидизация. Хората, които са преживели един мозъчен инсулт се намират под риска от последващ – повече от една четвърт получават втори и трети в рамките на 5 години. Зад всички тези цифри се крият реални човешки съдби.

Нека обясним – какво представлява мозъчния инсулт?

Мозъкът се нуждае от непрекъснат приток на кръв, богата на кислород и глюкоза, която се доставя от множество кръвоносни съдове. Мозъкът няма резерви и затова поддържането на адекватно кръвоснабдяване във всеки едни момент от живота е изключително важно. По тази причина кръвоносните съдове, които довеждат и отвеждат кръвта до нашия мозък са много и с връзки помежду им, така че, дори и някой съд да бъде увреден или запушен, то кръвоснабдяването да бъде подсигурено по алтернативен път.

Мозъкът  се захранва от четири главни артерии: две вътрешни каротидни артерии и две вертебрални артерии. Ако някоя от тези артерии се окаже блокирана, мозъкът може да си подсигури кръвоснабдяване с помощта на други артерии от Вилизиевия кръг, който свързва четирите основни артерии.

Коя е характерната симптоматика при мозъчния инсулт?

Тялото се контролира от мозъка и последиците от мозъчния удар зависят от това, коя зона на мозъка е поразена. Могат да възникнат проблеми в механизмите на нормалното функциониране на човешкия организъм, като хранене и гълтане, движение и чувствителност или координация. Също така могат да се засегнат зрението, слуха, речта и степента на самоконтрол, както и разпознаването и контактът с близките хора. По този начин, инсултът засяга сърцевината на човешката личност. Преживелите мозъчен удар могат да имат проблеми като лесна уморяемост, затруднения в мисловния процес и контролиране на емоционалното им състояние. Те могат да изпаднат в депресия.

Когато се усетят първите симптоми на развитие на инсулт, най-важно е бързото действие. Предупредителните симптоми могат да започнат от няколко дни до няколко минути преди развитието на инсулта, а те са:

–           слабост на ръка или крак;

–           безчувственост или намалена чувствителност на едната половина на тялото;

–           внезапна частична или пълна загуба на зрение;

–           внезапно нарушение на говора или невъзможност за разбиране на чуждата реч;

–           виене на свят или нарушено равновесие;

–           внезапно силно главоболие.

Последствията от мозъчен удар могат да бъдат с различна продължителност – от минути и часове, до края на живота на човека. Повечето тежки по степен инсулти изискват месеци или години за възстановяване, докато други нови области на мозъка частично или напълно поемат функциите на вече загиналите. Понякога, обаче, последиците са необратими.

Исхемичен и хеморагичен – това са двата вида инсулти. Какво трябва да знаем за тях?

Исхемичните инсулти представляват около 85% от общия брой инсулти и са резултат от нарушаване на доставката на кръв по някоя от основните мозъчни артерии или по-често – по някое от техните основни разклонения или крайни клончета. Когато мозъчните клетки умират в резултат на исхемичен инсулт, мозъчната увреда се нарича мозъчен инфаркт.

Четири основни типа артериална патология могат да доведат до инфаркт:

  1. Атеротромботичен инсулт, засягащ голяма артерия – най-често се случва, когато образуван в някоя от доставящите кръв към мозъка артерии кръвен съсирек (тромб) се откъсне и заседне някъде по пътя си върху атеросклеротична плака. Този тип инсулти представляват около 15% от исхемичните инсулти.
  2. Лакунарен инсулт или инсулт, засягащ малките артерии – случва се, когато се блокира някой от по-малките кръвоносни съдове, разклонения от основните артерии по мозъчната основа. Този тип инсулти представляват около 25% от исхемичните инсулти.
  3. Емболичен инсулт се получава, когато съсирек, образуван някъде в тялото, най-често в лявата част на сърцето или възходящата част на аортата, се откъсва и пътува по кръвния ток, докато не заседне и не блокира някоя артерия в мозъка. Емболичните инсулти са около 50-60% от общия брой исхемични инсулти.
  4. Дисекиращ инсулт – получава се при разкъсване на стената на някоя от каротидните или вертебралните артерии. Това е една от причините за останалите по-малко от 3% от исхемичните инсулти.

Останалите причини за развитие на исхемичен инсулт могат да бъдат: възпаление на съдовата стена, генетични фактори, травми и др.

Хеморагични инсулти (мозъчни кръвоизливи) представляват около 15% от общия брой инсулти. Този вид инсулти може да се раздели по два различни анатомични фактора: вътремозъчен (интрацеребрален) кръвоизлив и извънмозъчен, но пак в рамките на черепа – екстрацеребрален кръвоизлив. Тези два подвида могат да бъдат с различна локализация:

  1. Дълбока хипертензивна хеморагия – причинена от високо кръвно налягане и излив на кръв в мозъчното вещество в различни дялове на мозъка. Симптомите са в зависимост от засегнатия дял.
  2. Хипертензивна малкомозъчна хеморагия – излив на кръв към малкия мозък, като симптомите включват остър световъртеж и загуба на равновесие.
  3. Екстрацеребрални хеморагии. Мозъкът е покрит от три мембрани, известни като мозъчни обвивки. Външният слой е най-дебел, състои се от две листчета и се нарича дура матер, а вътрешния, който е по-тънък – контактува директно с мозъка. Между тях се намира арахноидната обвивка, която е богато кръвоснабдена и се облива от ликвор. Екстрацеребралните хеморагии се локализират в или около тези три обвивки, като най-честа е субарахноидната хеморагия. Причините за развитието й могат да бъдат две – аневризма с формата на горски плод (ягода, боровинка) и инфекциозна аневризма. Другите видове екстрацеребрални кръвоизлива са субдурален и епидурален. Те най-често се дължат на черепно-мозъчни травми.

                                               Разговора води: Емил Рафаилов