Мозъчни аневризми

7

проф.Христо Цеков – неврохирург:“….Най-често се срещат в диапазона от 40 до 60  години, като при жените са по-чести“.

 Какво представляват мозъчните аневризми и коя е най-честата им локализация ?

Образно казано мозъчната аневризма  представлява” балонче” на стената на кръвоносния съд, формиращо се от  налягането на преминаващата през съда кръв от една страна и  наличието на локална  слабост на стената на съда , възникнала поради някаква предшестваща причина / най-често: вроден дефект, инфекция или травма предизвикващи нарушения   в структурата на стената, дегенеративни изменения отслабващи здравината на  съдовата стена/. „Балончето“ или т.н. сак най-често си има шийка, която го свързва с лумена на кръвоносния сак. Най-често възникват в областта на разклоняване на  големите   мозъчни  съдове в основата на мозъка, сформиращи т.н. Вилизиев кръг. Някои  от  по-старите автори го сравняват като „буза” на автомобилната  гума, характеризираща се с  дефект на външната гума, през който  пролабира  балон  от вътрешната гума, имащ  възможността да се спука на първия завой и да предизвика тежки и необратими последици.  Такива промени в мозъчните съдове  се срещат  при   около 5% от населението.

Кои са водещите симптоми?

Основната клинична проява е свързана с  кръвоизлив в мозъчните обвивки, т.н.. субарахноидален кръвоизлив. Настъпва с  внезапно главоболие, нарушение в съзнанието, нарушения в дишането, пареза на крайници и т.н.  като   в рамките на един месец предизвиква  смъртта на половината от пациентите. От оцелялата  половина  1/2 са   сериозно  инвалидизирани, неможещи да се самообслужват. С развитието на неинвазивните диагностични техники /ЯМР –  ядрено-магнитен резонанс,КТ –  компютърна томография / се установи  приблизителната реална честота на тази патология – около 5% от населението, т.е. диагностицираха  се и   некървялите аневризми. Т.е. субарахноидалния кръвоизлив  е проява само на руптуриралите / изкървялите  аневризми. Некървялите аневризми  са по-голямата част от случаите, но те с потенциална  опастност да изкървят  всеки момент  с последващите катастрофални последици. Некървялите  аневризми могат да достигнат  и големи размери,  като симптомите при тях  се оформят най-вече от размерите и структурите, които те компримират – главоболие, епилептични пристъпи, хемипареза, пареза на очедвигателния нерв, нарушения в гълтането и т.н.. С тяхното диагностициране, преди стадия на кървене, възникна възможността за  активното им търсене  и   оперативно лечение с цел избягване на  кръвоизливите.

Възраст и аневризми

Вродените причини предполагат ранна клинична изява –детска възраст, вкл. и при новородени. Аневризмите с  травматична генеза се откриват във всички възрасти, подобно е и положението със  след възпалителни  изменения. Дегенеративно – дистрофични промени в стената на кръвоносните съдове се наблюдава предимно в зряла и напреднала възраст. Т.е. няма неуязвима възраст, но най-често се срещат  в диапазона от 40 до 60 години, като при жените са по-чести.

Кои са следствията  и кога се стига до фатален изход?

Както вече бе  посочено  диагностицираните аневризми са два  вида – кървяли и некървяли . Мозъчният  кръвоизлив  от аневризмален  произход  е с тежки последици – над 2/3 от  пациентите загиват или остават тежко инвалидизирани. Затова стремежът е ранна диагностика  и оперативно лечение, като наличието във фамилната анамнеза на инцидент с аневризма изисква изследване на цялата фамилия. За момента  оперативното лечение е без алтернатива.

Рискови фактори?

Основният  и предотвратим рисков фактор е съчетанието   от  захарен диабет и високо артериално  налягане.  При фамилно обременяване – КТ или МРТ ангиография с консултация от невролог/неврохирург.

Лечението е оперативно, като съществуват две основни оперативни техники, чиято цел е изключване на аневризмалния сак от мозъчното кръвообращение : ендоваскуларна и транскраниална.   При ендоваскуларната техника се  използват специални катетри, с  които се достига  от периферен кръвоносен съд до  шийката на аневризмалния сак  и  в кухината на аневризмалния сак се поставя  специална  пружинка /койл/, която изпълва пространството в аневризмалния сак и предизвиква тромбозирането му, респ. изключването му от кръвотока. При втория основен метод е класическия с поставянето на щипка /клипс на шийката на аневризмалния сак, като предварително се прави краниотомия /отвор на черепа/. И двата  метода са ефективни, имат си своите рискове, но операцията е факторът, който спасява живота и предотвратява инвалидизирането.  Операцията, независимо по кой от двата метода е извършена  преди появата на кръвоизлива, е  сигурен метод за лечение и с изключително нисък риск. Основната цел е ранното диагностициране , преди разкъсването на аневризмалния сак и вътречерепния кръвоизлив. След настъпило вече кървене само 1/3 от пациентите има шансове за сравнително пълноценен живот. 

Режим на пациентите ?

Режимът на живот зависи от  състоянието на пациента. Ако има доказана аневризма, но не е опериран, пациентът трябва да избягва физически и  психически натоварвания, което практически не винаги е възможно. Ако е опериран, независимо по кой метод, може да  води пълноценен начин на живот, без ограничения, като състоянието му се следи от лекуващия лекар. Винаги има риск, макар и минимален, от повтарянето на кръвоизлива  и рецидивиране на аневризмата  след оперативното лечение, поради което не трябва да прекъсва връзката с лекаря!…

Разговора води: Емил Рафаилов