Мозъчни тумори
проф.Христо Цеков: “ При някои тумори онаследяването на мозъчните тумори е безспорно….“
Защо мозъчният тумор има живото застрашаващ характер?
Мозъкът и мозъчните тумори се намират в черепната кутия, която е с ограничени обемни възможности и всяка новопоявила се обемна формация, каквато е и тумора, заема обем, измествайки мозъка към стените на черепа и неговите анатомични отвори и предизвикваща неговото увреждане. Така, че един доброкачествен тумор протича злокачествено компримирайки мозъка. От друга страна животът може да бъде застрашен и от засягането при туморния растеж на жизнено важни центрове – дишане, сърдечна дейност.
Какво е характерно за мозъчните тумори и какво ги отличава от другите тумори ?
Характерно за мозъчните тумори е че те произлизат от мозъчните клетки, които не се срещат на друго място в тялото. Клиничните прояви са свързани с увреждания на нервната система, като малък процент от останалите тумори в човешкото тяло могат да имитират подобни прояви.
Кои са факторите в тяхната основа?
Туморите, които се развиват в черепната кухина могат да произлизат от мозъчните клетки,т.е. това са т.н. мозъчни тумори. Но в черепната кухина има и други тъкани, които могат да са източник за тумори, които не се различават от мозъчните тумори по клиничните прояви.
Особености на първичните мозъчни тумори и на метастатичните ?
Първичните тумори се развиват от тъкани намиращи се нормално във вътречерепното пространство, а метастатичните тумори – от тъкани и органи намиращи се в тялото и проникващи в интракраниалното пространство посредством кръвната циркулация. Различия в клиничното им протичане може да намери само специалист. При данни за наличието на тумор в друга част на тялото задължително се прави образно изследване при всяка неврологична проява.
Факторът наследственост?
Да, при някои тумори онаследяването на мозъчните тумори е безспорно, но за повечето случаи наследствеността не играе съществена роля.
Кои са клиничните прояви на мозъчните тумори? От какво се оплакват пациентите?
Оплакванията могат да бъдат разделени в две групи. Първата група е на неспецифичните, общо мозъчни прояви, които могат да се срещнат при всички тумори и не зависят строго от тяхната локализация и вид: главоболие, световъртеж, промяна в съзнанието и поведението , епилепсия. За втората група са характерни клинични прояви свързани специфично с вида на тумора и/или неговата локализация. Пациентите се оплакват най-често от главоболие, нарушено равновесие, слабост в крайниците, смущения в зрението и говора, нарушения в хормоналния баланс, епилептични пристъпи със специфична компонента и т.н..
Какви данни дава образната диагностика – ЯМР и КТ с к.м..
Въвеждането в медицинската практика на компютърната томография /КТ/ и ядрено магнитния резонанс /ЯМР/ извършиха революция в диагностиката, най-вече на мозъчните тумори. С тези методи, всеки имащ своите предимства за определени ситуации, взаимно допълващи се, може да се определи точното разположение на тумора, неговото кръвоснабдяване, взаимодействието със съседните мозъчни структури, да се изгради плана за оперативната намеса. Те са полезни и по време на самата операция, както и за проследяване ефекта от оперативната интервенция с месеци и години след това.
Глиобластом – най-агресивният тумор в мозъка. Защо?
Глиобластомът е практически присъда със скорошно изпълнение. Дали той е най-агресивния тумор в мозъка може да се спори, тъй като има конкуренция в тази насока, за съжаление. Той се разраства бързо, в рамките на няколко месеца след оперативното му отстраняване, независимо от провежданото имуно- , радио- и химио- лечение. Изключения има но са рядкост. Причината е в непрекъснатото му мутиране и промени в генома, което прави невъзможно засега изработването на ваксини срещу него, каквито надежди имаше преди няколко години. Надеждата засега е в генетиката, която отбеляза редица обнадеждаващи постижения през последните години.
Кои са първите прояви, които задължително трябва да бъдат коментирани от неврохирург?
Първите прояви обикновено се коментират в кабинета на личния лекар или невролога. При съвременното състояние на медицината неврохирургът се появява на сцената най-често след образното изследване. Като първи притеснителни прояви са постоянно главоболие, прогресиращ огнищен неврологичен дефицит/говорни нарушения, пареза на крайници, нарушено равновесие, епилептични пристъпи/.
Прогнозата, по отношение преживяемостта, от какво се определя?
Прогностична стойност има основно резултатът от хистологичното изследване на туморната формация. Доброкачествените тумори, отстранени радикално, са свързани с пълноценно възстановяване на пациента. При злокачествените тумори прогнозата е индивидуална и зависи от много фактори: вид на тумора, степен на оперативно отстраняване, генетично изследване, чувствителност към радио и химиотерапия, локализация на тумора.
Разговора води: Емил Рафаилов
