Моята среща с Ковид -19

66

Началото на месец ноември беше свързано със срещи с много пациенти по различни поводи.Голяма грешка беше, че в разгара на втората вълна от епидемията, болницата, в която работя провеждаше профилактични прегледи на големи контингенти от хора. Естествено , поддържането на физическа дистанция и хигиена в диагностичните кабинети беше невъзможно. През втората седмица от месеца започнах да усещам парене и дразнене на гърлото. Нямах други симптоми, но за сигурност на персонала, с който работех , реших да се тестувам. PCR тестът ми беше положителен . Веднага уведомих личния си лекар и излязох в двуседмична карантина. Започнах профилактични мероприятия- витамин С, аспирин, дипиридамол, бромхексин, витамин Д, цинк и селен, съчетани с много течности. На седмия ден започнах да вдигам температура, която достигна до 38.8 градуса на 10 ден. Другият важен симптом беше упоритото главоболие. Специалистите по ковид ме посъветваха да следя кислородното насищане с пулсов оксиметър. Спадането на сатурацията под 92% и субективните прояви на задух са най- важните критерии за развитие на дихателна недостатъчност и необходимост от кислородолечение. Тук е необходима задължителна хоспитализация. Всякакви други изследвания и губене на време с рентгенови, компютър- томографски и кръвни проби е безпредметно. Това пречупване на клиничната картина е признак за навлизане на болестта в имунологичната фаза. „Изкуството“ на лечението е първо тази фаза да се долови клинично, да се спрат витамините, антибиотици ( ако са приемани) и другите профилактични средства и се започнат кортикостероиди и антикоагуланти под формата на нискомолекулярни хепарини. Антивирусните ( ремдисивир) медикаменти се оказват неефективни. Аз преминах успешно за 1 седмица през имунологичната фаза и не развих дихателна недостатъчност. Популярният термин двустранна вирусна пневмония се трансформира във васкулитен пулмонит- състояние, което не се лекува с антибиотици и противовирусни средства. Докато се лекувах, прегледах доста медицинска литература и ръководни документи от авторитетни източници и бях поразен от противоречията в подхода и начините на лечение в различните държави и болници. Даже между водещите български болници има редица противоречия. Моята задача, обаче, не е да критикувам, а да изложа лично мнение от позицията на пациент , прекарал инфекцията. Много американски източници, например, възлагат големи надежди на антихелминтния препарат ( използуван и срещу краста) ивермектин. Лекарството се предлага у нас в някои ветеринарни аптеки, но не е одобрено за използуване при хора и аз не съветвам никого да експериментира. Що се отнася до използването на хиперимунна плазма и сърфактант, все още в световен мащаб няма убедителни данни за постигнати клинични ползи, особено при случаите, изискващи механична вентилация! 

Около 15 ден се почувствах напълно здрав, без всякакви симптоми. Температурата спадна, главоболието отзвуча, сатурацията беше над 96%. Остана една лека отпадналост, лесна уморяемост и задъхване при леки физически усилия. Работната група от специалисти, проучваща т.нар. Пост Ковид синдром, твърди, че тези леки оплаквания могат да продължат 3 до 6 месеца след отзвучаването на острите симптоми. 

И така, сега на дневен ред са ваксините. Изглежда ще се наложи да извървим още нелек път до тяхното приемане и утвърждаване в практиката, но това вероятно ще бъде тема на следващата наша среща.

доц. Пламен Петровски