Хронична венозна недостатъчност – усложнения

 Повърхностен тромбофлебит

Повърхностният тромбофлебит се явява асептичен (неинфекциозен) възпалителен процес на венозната стена, придружен от интравенозна тромбоза. Характеризира се с появата на болезнено, шнуровидно уплътнение със зачервяване по хода на засегната вена. Рискът от появата му при пациенти с варикоза е 10 пъти по-често, отколкото при варикозно непроменени вени. В тези случаи го  наричаме варикофлебит.

Обикновено обхваща определен сегмент от повърхностните вени. Той може първично да се локализира във всеки един отдел на повърхностната венозна система, но най-често засяга вените на долния крайник. Варикофлебитът е по често локализиран във варикозно променените вени и варикозните пакети. В повечето от случаите (около 95%) започва в ствола на вена Сафена Магна или в нейните клонове и значително по-рядко в басейна на вена Сафена Парва. Характеризира се с лесно доловими признаци на възпаление на вените и околовенозната тъкан (инфилтрат, шнуровидно уплътнение на засегнатата вена) и ясновидима възпалителна реакция на надстоящата кожа.

      Честотата на повърхностен тромбофлебит е по-голяма при жените,вероятно поради по-високата честота на варикоза на долните крайници по време на бременност.

Засегнати са всички възрастови групи, но най-често повърхностният тромбофлебит се проявява между петата и шестата декада.

Лечението на повърхностния тромбофлебит основно е консервативно. То се осъществява с перорално и локално приложение на НСПВС, венотонични препарати, нискомолекулни хепарини, последвани от антиагреганти. Антибиотици се прилагат само в случаите на инфекциозен тромбофлебит. Режимът на пациента трябва да е активен. Болният може да се движи, като избягва продължително седене или стоене на крака. В случаите когато процесът премине границата между горната и средната трета на бедрото, достигне до Сафено-феморалната(СФВ) или Сафено-политеалната (СПВ) връзка, както и при обхващане на перфорантните вени, вниманието се насочва към оперативно лечение. Повърхностният тромбофлебит на подкожните вени на горния крайник обикновено не води до усложнения.

Лечението трябва да се провежда от съдов хирург или ангиолог, като пациента трябва да се следи до пълното отшумяване на процеса.

Най-тежките усложнения на ПТФ са дълбоката венозна тромбоза  и белодробната тромбоемболия, като последната понякога може да е фатална.

                                Коментар  на д-р Милан Цеков – съдов хирург