Нарушения на мастната обмяна – коментар на доц.Пламен Петровски-кардиолог

60

Европейският кардиологичен конгрес в Париж (2019 г. ) отдели особено внимание на нарушенията на мастната обмяна като основен и важен фактор на сърдечно-съдовия риск, който при правилен подход може да бъде сериозно повлиян от методите на първичната и вторична профилактика.                                                                                                                                        Кои са новите моменти в развитието на кардиологичната наука и практика в тази насока?                                                                                                                               1.  Уточнени бяха общите и специфични критерии в определяне на сърдечно-съдовия риск, в зависимист от наличието или  отсъствието на определени рискови фактори. Клиничните проучвания показват напоследък водещата роля на диабета, дислипидемиите и генетичната предразположеност, без да неглижират ролята на хипертонията, тютюнопушенето, затлъстяването и заседналия начин на живот.                                                                                                                            2.  Дефинирана и класифицирана беше фамилната (наследствена) хиперхолестеролемия като носител на много висок риск за ранна исхемична болест на сърцето. Определени бяха точни клинични, анамнестични и лабораторни критерии за определяне на диагнозата. Наличието на сухожилни ксантоми, ксантелазми и аркус корнеалис се считат за сигурни клинични критерии. Анамнестични критерии са наличието на ранна коронарна болест у родителите (под 55 години за бащата и под 60 години за майката) , а от лабораторните критерии най –важен е LDL холестерол над 8.5 mmol/L. Отдиференцирането на фамилната хиперхолестеролемия е важно, тъй като повечето новооткрити мощни липидопонижаващи медикаменти се прилагат в тези случаи.                                                                                                                                          3.  Все повече се утвърждава ролята на статините за понижаване на LDL (лошия) холестерол. Нещо повече: необходимо е да се поведе сериозна борба с необоснования страх от лечение със статини. Съобщенията за опасни странични ефекти датират от миналия век и са свързани с по-старите статини. Новите поколения  са със странични ефекти равни на тези от плацебо, дори във високи дози. Наложи се терминът „агресивно липидопонижаване” при пациенти, прекарали сърдечно-съдов инцидент, които изискват вторична профилактика като класирани с много висок риск. За такива пациенти прицелните стойности на лошия холестерол са вече под 1.4 mmol/L. Те изискват по правило по-високи дози статини. Известно е, че само 30% от нивата на холестерол в плазмата се реализират от храната. Диетичният режим има малка стойност. От голямо значение, обаче, са психоемоционалният стрес и неправилният стил на живот. Все пак , когато при максимална доза статин и съответни промени в начина на живот нивата на LDL – холестерола остават високи се прибягва до лекарства, които намаляват неговата чревна резорбция.                                                                                                                                          4.  За случаите с тежка, високорискова дислипидемия са разработени моноклонални антитела (рапата) в инжекционни форми с доказан положителен антилипиден ефект. Препоръчва се по-широкото им приложение в клиничната практика.                                                                                                                             5.  Ролята на фибратите (лекарства за понижение на триглицеридите) остава същата, като се подчертава асоциацията на хипертриглицеридемията със захарния диабет и ролята на правилнито третиране на диабета за овладяването на тази дислипидемия.                                                                                                                                            6.  Отрича се ролята на омега 3-6-9 полиненаситените мастни киселини, както и на Q10 за лечение на дислипидемиите, както и за първична и вторична профилактика на ИБС. Имат смисъл за поддържане на илюзията у някои пациенти, че правят нещо съществено за своето здраве.                                                                                                                                             7.  Новите препоръки за лечение на дислипидемиите отделят особено внимание на терапиите при различните специфични групи пациенти. Подробно се разработват специфичните аспекти на липидопонижаването при жени (те имат по правило различен рисков профил). Пациенти с метаболитен синдром и тип 2 диабет. Пациенти с остри коронарни синдроми. Пациенти с предхождащ исхемичен инсулт. Пациенти с хронична сърдечна недостатъчност и клапни заболявания. Пациенти с хронична бъбречна недостатъчност. Трансплантирани пациенти. Пациенти с ХАНК. Пациенти с психични и възпалителни заболявания.                                                                                                                                         8.  Посочени са и принципите за мониториране на терапията с липидопонижаващи средства с оглед постигане на максимален профил на безопасност в хода на лечението.                                                                                                                                           В заключение е необходимо да се спомене, че познаването в детайли на дислипидемиите и принципите на тяхното лечение е изискване не само към кардиолозите, но и към ендокринолози, интернисти и общопрактикуващи лекари. От голямо значение е да просвещаваме нашите болни, а не да ги оставяме да стават жертва на съмнителни интернет сайтове или послания на псевдолечители и гадатели с оглед тяхната здравна безопасност.