Невидимата страна на анестезиологията

141

За разлика от видимия краен резултат при оперативната дейност, работата на анестезиолога остава невидима. С развитието на медицината и в частност необходимостта от извършване на оперативни интервенции за лечение на широк спектър заболявания, се е появила нуждата за отнемане на болката от хирургичното манипулиране върху човешкото тяло. Извършването на обезболяване или анестезия  за хирургично лечение е сложен многоетапен процес. Включва предоперативната консултация и подготовка, самата анестезия и следоперативното проследяване. Всеки един от тези етапи е различен по степен на сложност в зависимост от големината на хирургичната травма и дали има директна намеса върху жизнено важни органи и съответно функции.

Предоперативната консултация се извършва с цел запознаване на анестезиолога с болния. На този етап се спряга общото му състояние с неговите придружаващи заболявания и текущото медикаментозно лечение с предстоящата оперативна намеса. Извършват се преглед на пациента и някои скриниращи инстументални и лабораторни изследвания, при които могат да се открият нови придружаващи заболявания и/или да се установи недобър контрол на установени в миналото хронични такива. Това може да наложи консултация с различни тесни специалисти, например кардиолог, пулмолог, ендокринолог и др.  Да се извърши корекция на текущото хронично лечение, за да се оптимизира максимално предоперативното състояние. Етапът на подготовка варира като продължителност в зависимост от това дали се касае за спешна или планова хирургия.                                                                              При спешното хирургично лечение, този етап е много кратък – от минути до няколко часа и не е възможно извършването на максимална подготовка. Необходимостта от бързо извършване на хирургичното лечение, понякога не дава възможност за набавяне на цялостна информация. Едно спешно хирургично състояние уврежда функциите на организма. Всеки момент на забавяне би влошил  крайния резултат при евентуално удължаване на подготвителната фаза. Това са и причините, поради които спешните хирургични състояния са с по-висок риск за фатален край.                                               При подготовката за планова хирургия, за разлика от тази при спешната, може да продължи от няколко часа до дни, седмици или дори месеци. Крайната цел е пациентът да бъде в оптимално състояние при извършването на оперативната интервенция. Най-общо казано, ролята на анестезиолога в този етап е да се запознае с общото състояние на болния. Неговите придружаващи заболявания, текущо лечение и предстояща оперативна намеса, като оцени рисковете от извършването или неизвършването й. Да изготви план на необходимата предоперативна подготовка и избере най-подходящата техника за анестезия – обща или регионална.

Вторият и най-съществен етап е анестезията. Изпълнението й изисква технически умения и подбор на медикаменти,  съобразени с хирургичното заболяване, придружаващите заболявания и избраната анестезиологична техника. Приложените медикаменти осигуряват условия за извършване на хирургичната интервенция, чрез подтискане на съзнанието, обезболяване и релаксиране на мускулатурата. Анестезиологичната техника и в различна степен хирургичната намеса имат ефекти върху жизнените функции. Основно върху сърдечно-съдовата и дихателната система, терморегулацията, водно-електролитното и алкално-киселинното равновесие. Анестезиологът има за задача да мониторира техните колебания и да ги поддържа в оптимални граници. Целта е запазване живота на пациента и постигане на по-добър краен резултат от оперативното лечение.                                                              Следоперативното наблюдение на пациентите след неголяма по обем хирургична интервенция и при отсъствие на животозастрашаващи нарушения се осъществява в хирургичните отделения. За разлика от тях, пациентите с висок риск за развитие на следоперативни усложнения, необходимост от следоперативно компенсиране на нарушения в следствие на големи по обем хирургични намеси и след развитие на интраоперативно усложнение се настаняват в специализирани звена за интензивно лечение. В тези звена работят анестезиолози-реаниматори, които боравят с голям набор от възможности за непрекъснато наблюдение, терапевтично и високотехнологично апаратно компенсиране и поддържане на  жизненоважните функции. Независимо от високото ниво на лечение съществуват състояния, които не могат да бъдат компенсирани и са несъвместими с живота.

За съжаление всички тези усилия често са неразбрани и недооценени от пациентите и техните близки.

Автор: д-р Венцислав Димов  – анестезиолог ВМА – София