Нитрозамините като карциногени в лекарствата в световен мащаб – II -ра част

Какво доказахте с вашите публикации?

Най-същественото в световен мащаб е , че благодарение на тях бяха въведени нови понятия в медицината:   1)  лекарствено медиирана нитрозогенеза: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/?term=nitrosogenesis&sort=date,   както и 2)  онкофармакогенеза/ фармакоонкогенеза: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/?term=oncopharmacogenesis&sort=date

Тези понятия се базират на наличните, но към момента все още некаталогизирани официално в листовките на препаратите карциногени. А именно те стоят по всяка вероятност в основата на рака на кожата, но и не само.

Регулацията на разпостранението на карциногени е това , което обуславя честотата на рака. Тези звена са вече известни. Но остават мълчаливи и потенцират мълчаливото присъствие на мутагени, като обясняват, че към момента липсва алтернатива като заместител.

 Какви са бъдещите хоризонти? Оптимист ли сте? Какво е вашето послание към пациентите и регулаторите?

Трудно е да се правят прогнози поради всеобщата контаминация на световната лекарствена продукция. Налице е световен регулаторен проблем, който е свързан с генерирането и прогресията на рака като цяло, но и този на кожата.

Проблемът е сериозен и повсеместен. Вероятно сме изправени пред много бъдещи промени, които би следвало да касаят контрола на производствените цикли на даден препарат и опазването на неговото качество, макар и на по-висока цена.

Здравето на пациентите би следвало да остане приоритетно и като първостепенна задача за регулатори, производители и клиницисти.

Информираността за крайния потребител за редовен прием на летални, карциногенни , мутагенни или генотоксични субстанции трябва да бъде подобрена.

Досега тази информираност не е налична, съществува сериозна информационна завеса по темата. И има защо! В момента крайните потребители нямат избор.

Бързите решения са на практика възможни, но те трябва да произтичат или да бъдат изисквани от организации като  FDA или  EMA: най-малкото като декрет и задължение към производителите, а не като молитвен плач и молба едновременно.

Понятието здравеопазване сe състои от две думи: здраве и опазване или преведено точно: опазване на здравето.

Това понятие е заменено от друго към момента: печалби без морал и етика ; печалба на всяка цена или безконтролна свръхпечалба  без правила. Цената за всичко това е много висока и се плаща от крайния потребител.

Какво би следвало да е решението спoред вас в световен мащаб?

За мен решението е повече от просто: пълен елиминационен режим за всички обявени до момента налични и регистрируреми в лекарствата карциногени, известни и като нитрозамини. Дори това да оскъпи продукцията,  на лице е едно безценно предимство: категоричната здравна обезпеченост и осигурена максимална сигурност за крайния потребител. И последвалия съответно спад в честотата на рака на кожата. Това е летално заболяване и не би следвало да бъде неглижирано, подценявано.

Спазването на пълен елиминационен режим е възможно и принципно би довело определено до по-добро качество на живота, както и до по –висока обща преживяемост.

Как стигате до извода, че регулаторите и производителите на лекарства знаят коя продукция е контаминирана и коя не е? И същевременно позволяват паралелно това разпространение?

По темата са налични официални данни. Не е нужно да представям поледните 30 наши публикации и последвалите им анализи. Ще прозвучи като самоизтъкване.  Ще ползвам международните данни към  момента , за да разясня.

Фактът, че на пазара е налице абсолютно чиста лекарствена продукция на определен препарат като метформина да речем:

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/38603530/

която се предлага на цената на замърсената (повече или по-малко) с карциногени, е индикативен за следното:

• замърсяванетос нитрозамини е лесно установимо
• замърсяването би могло да бъде безпроблемно локализирано топографски: в случая Америка например
• замърсяването с карциногени би могло да бъде избегнато или стопирано на момента при желание на регулаторите: няма по-лесно от стопиране на замърсената с карциногени продукция, когато си регулатор
• производствените цикли на чистата от нитрозамини продукция биха могли да бъдат потенцирани и етаблирани за сметка на тези, които касаят контаминираната продукция: безпроблемно след проведените проверки и установените чисти производствени цикли на определена фирма или концерн.

Чистата и контамираната продукции са известни и контролируеми процеси, които биха могли да бъдат задвижени в една или друга посока, като последната е резултат  или зависи от  интересите и динамиката на глобализационните процеси, касаещи понятието: свръхпечалби на всяка цена.

Когато тези печалби са приоритет- преобладава занижения контрол, продължителна или перманентна присъственост на контаминанти под формата на карциногени за определен географски регион и за определен период.

Това от своя страна  определя променливата честота на рака и разнопосочните резултати в метаанализите на учените. На практика се касае за контролирано объркване на резултати от проследявания, които се определят от безконтролната наличност на нитрозамини в лекарствата. Или от тихомълком обусловената съгласуваност между регулатори и производители. Те са регулаторите на раковата честота.

Имате ли сериозни данни, които да говорят в полза на тези тези, проф Чернев?

Освен международните анализи, част от които вече цитирах, налице са и резултатите от стотици наши трудове по темата за развитие на рак след прием на потенциално контаминирани с нитрозамини лекарствени препарати:

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/?term=tchernev%20g%2C%20nitrosamines&sort=date&page=2

Това са последните наши разработки, другите са коментирани в предходни интервюта.

Почти няма препарат на пазара, обявен официално от регулаторите в лицето на FDA или EMA  като потенциално или реално контаминиран с нитрозамини  и след чиито прием да не наблюдаваме развитие на рак на кожата например.

Данните са нескончаеми, получаваме ги ежедневно, регистрацията на само малка част от тях става възможна. Общото, на което се базират разсъжденията ни е : 1) обявената от регулаторите в световен мащаб контаминация на разнороден клас медикаменти с нитрозамини и  2) последвалото развитие на мономорфни ракови форми- меланом и/или кератиноцитен рак. Това развитие няма как да бъде обусловено като спорадично или дължащо се на действието на активната субстанция на медикамента.

Редица международни публикации в световната литература са налични и тематизират възможно протективно действие на активната субстанция на ангиотензин рецепторните блокери или така наречените сартани, метформина, бета блокерите и пр. при пациенти с авансирали кожни тумори. Предимството на този прием се дължал на няколкомесечната удължена преживяемост. Тези протективни по отношение на фармацевтичната индустрия анализи обаче, на практика предоставят и следните обективни данни , дори без самите автори да помислят  в тази посока:

• въпросните групи от медикаменти, уж удължаващи живота на пациентите, са били приемани и преди туморът да се развие.
• липсват и данните, дали тези медикаменти са били контаминирани с нитрозамини.
• допълнително липсват данни дали тези пациенти са приемали и др. медикаменти в контекста на полиморбидността си, които да са реално или потенциално контаминирани с нитрозамини.

Тоест, на практика имаме  едностранчиво и прикрито представяне на информация, водеща до заблуда по отношение на налични патогенетични връзки, обусловени от присъственост на карциногени в лекарствата.

Докато в световен мащаб непрекъснато се потенцират публикации в тежко индексирани списания (чиито основен споснор са отново фармацевтичните фирми) за протективния ефект на десетки групи от медикаменти, които подпомагали битката с рака (бета блокери, АСЕ инхибитори, сартани, метформин..), липсва дори една единствена публикация, която да е индикативна за пациент с авансирал кожен или др. вид тумор, оздравял впоследствие или след приема на тези препарати. Би следвало да се замислим по темата..

Многомилионни са базите данни и публикациите в световен мащаб, които съдържат информация за: 1) развили се кожни и др, вид тумори в рамките на този прием и 2)  загубили битката с рака на кожата и др. вид тумори в рамките на този прием. Но те не я тематизират. Затова тя остава неизвестна, но е налична. Предимството ни е , че ние открихме тези данни, анализирахме ги и обявихме нашите изводи. Те са повече от гениално прости или просто гениални, касаят нитрозогенеза и онкофармакогенезата:

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/?term=tchernev+g%2C+nitrosogenesis&sort=date

Приемът на медикамент като чиста субстанция е съпъстван  и от приема на карциногени или съставки,  произведени от фармацевтичните фирми и разрешени по неясни причини и от регулаторите, наложени като безалтернативни към момента. Ракът се развива в контекста на този прием. Апелът ни е карциногените да бъдат идентифицирани и елиминирани от лекарствените препарати, защото се свързват с поява и прогресия на кожни тумори.

Да се надяваме споменатите проблеми да намерят в близко бъдеще своите бързи и адекватни решения.

Тези решения би следвало да са трансгранични, интерационални, защото касаят регулацията на понятия като: живот, здраве, просперитет,  рак и смърт.

Автор: проф. Георги Чернев, онкодерматолог