Нови възможности за прецизиране на диагностиката на IgE-медиираната алергия

17

Специфичната диагностика на алергията има вече над 120 годишна история. От първите кожни проби на Блейкли през 1886 г. и до днес in vivo тестовете с натурални алергенни са „златен диагностичен стандарт”. След откриването на IgE антителата в края на 60-те години на миналия век настъпи значително развитие и на in vitro методите за диагностика на алергията. Първоначално бяха използвани радио-имуноанализи (RAST), които в края на 80-те години бяха заменени от ензим-свързаните имуноанализи (ELISA).

В началото на 90-те години бяха клонирани първите алергени и започна ерата на рекомбинантните алергении. Това позволи на изследователите да проучват по-детайлно структурата и функциите на отелните алергенни молекули и да разработят нови  подходи за по-прецизна молекулна диагностика на алергията.

Натуралните екстракти, получени от природните източници на алергени, съдържат множество различни протеини. Едни от тях са със свойствата на алергени, но има и неалергенни компоненти. Така алергологичната диагностика, основаваща се на използването на натурални екстракти, открива само сенсибилизация към природния източник, а не клинично проявена алергия и чрез нея не може да се предскаже тежестта на протичане на алергичното заболяване. Напредъкът в идентифицирането на клинично значимите алергенни компоненти и развитието на рекомбинантните технологии за тяхното получаване позволи разработването на нов диагностичен подход, при който се извършва определянето на специфични IgE към отделни молекули. Този подход получи названието Молекулна или компонентна диагностика на алергията. При него вместо цели екстракти се използват отделни молекули, пречистени от естествените източници или получени чрез рекомбинантни техники.

Към днешна дата са секвенирани, клонирани и експресирани като рекомбинантни протеини стотици алергенни компоненти от различни алергенни източници. Едни от тези молекули са специфични само за дадения природен източник и се наричат видово-специфични алергени. Те предизвикват специфична (истинска) сенсибилизация към съответния източник. Други молекули имат високо хомоложност (≥ 50 -70 %) с молекули,  намиращи се в различни природни източници на алергени. Затова тези молекули са получили названието паналергени. Те предизвикват кръстосана реактивност – т.е. IgE антителата насочени към тях, разпознават, свързват се и индуцират имунен отговор към различни молекули – хомолози.

Пациенти с IgE антитела срещу видово-специфичните алергени обикновено по-често развиват по-тежки и генерализирани реакции, за разлика от пациентите с кръстосано реагиращи антитела срещу паналергените.

Съобразно своята имунологична активност отделните алергенни компоненти биват:

  • Главни алергени (Major allergens): Алергенни молекули, които свързват IgE в серумите на над 50 % от пациентите с клинично проявена алергия. Това най-често са видово специфичните алергени.
  • Второстепенни алергени (Minor allergens): Алергенни молекули, които свързват IgE в серумите на под 50 % от пациентите. Това най-често са паналергените, които реагират кръстосано.

За измерването на IgE антителата, специфични към отделни алергенни молекули, са разработени няколко различни in vitro подхода. Те варират според броя на използваните компоненти и съобразно това  молекулната диагностика бива:

  • Моно-компонентна – При нея се извършва количествено измерване на нивата на IgE към съответната алергенна молекула (нативна или рекомбинантна).
  • При олиго-компонентната молекулна диагностика се извършва полуколичествено измерване на нивата на IgE към ограничен, предварително определен набор от алергенни молекули.
  • При мулти компонентната молекулна диагностика на базата на micro-array система се осъществява полуколичествено измерване на нивата на IgE към чип, съдържащ 112 молекули от 51 алергенни източника. Този тип диагностика се използва преди всичко за комплексна оценка на профила на сенсибилизацията при пациенти с полисенсибилизация към инхалативни и хранителни алергени.

Молекулният подход играе основна роля за точна идентификация на алергените, отговорни за развитие на алергичното заболяване, както и разкриване на кръстосана реактивност.

Чрез него може да се оцени рискът и да се прогнозира типът на последваща алергична реакция, особено при хранителна алергия. Известно е, че различни храни съдържат видово-специфични алергенни молекули, които са с различна термостабилност или устойчивост на въздействие на храносмилателни ензими. Така окритата сенсибилизация към термолабилни молекули обикновено е свързана с развитие на локални реакции (обикновено орален алергичен синдром) и термично приготвената храна може да се консумира. Сенсибилизацията към термостабилни молекули, обаче, е свързана с по-честото развитие на системни реакции.

Чрез провеждането на молекулна диагностика може да се ограничи необходимостта от извършване на провокационни тестове с храни, както и да се подобрят препоръките за диетичния режим на пациентите.

Коментар на доц. Георги Николов – алерголог