Онкосъдова хирургия-II-ра част
Вече споделих някои мои виждания за равитието на онкохирургията в България. Запознах ви с термина онкосъдова хирургия. За България онкосъдовата хирургия е ново понятие и трябва да се прилага при авансирали тумори изискващи специализирана процедура, извършена от специализиран мултидисциплинарен екип.
За първи път такъв екип беше сформиран преди две години от проф. П. Куртев ,д-р Ангелова онкохирурзи, и д-р А. Тодоров съдов хирург. В момента този екип е базиран на територията на болница „ Лозенец“, отделение по съдова хирургия. До сега при установяването на авансирал тумор, обхващащ магистрални съдове случаят се преценяваше като неоперабилен и се прилагаха по-малко ефективни методи като лътерапия и химиотерапия. Също така, когато туморът е в непосредствена близост до такива съдови структури случаят се преценяваше като неоперабилен поради страх от нараняване на тези структури. Крайъгълен камък за лечението на туморните заболявания в по-голяма част си остава радикалната хирургична резекция. През този период бяха радикално оперирани общо 42 болни с онкологични заболявания, при които имаше включване и на съдова компонента в туморния процес.
Решението за обема на опертивната интервенция се преценяше предоперативно, което включваше общото състояние на болния , обхващането на съдовите структури и каква съдове реконструкция и каква блокова резекция се предвиждаше. По този начин бяха оперирани общо 42 болни с туморни заболявания на дебелото черво и ректума – 11, бъбреците -8, ретроперитониални тумори – 6 , гинекологични тумори – 5, тумори на тестисите -2 и тумори на крайниците -10. При всички тези болни с извършване на онкологичната операция се комбинираше и съдовата реконструктивна операция която обхващаше магистрални съдове като аорта, вена кава, илиачните съдове, реналните съдове. Реконструкцията се извършваше със собствен материал на болния, като се използваше вена сафена, както и синтетични продукти. За покриване на големи тъканни дефекти се използваха кожно мускулни ламба със запазване на собственото кървоснабдяване, като артериалното и венозно кръвоснабдяване на лабмата се възстановяваше с анастомози със запазени хранещи съдове на мястото на трансплантацията.
Ние считаме , че този нов комбиниран хирургичен подход дава нов шанс на болния за прилагане на комплексното онкологично лечение за увеличаване на преживяемоста на болния и подобряване на качеството на живот. Ето защо препоръчваме, когато се взима решение за комплексното лечение в онкологичната комисия да присъства и съдов хирург. Този начин на лечение на авансирали тумори с обхващане на съдови структури трябва да се извършва в определени центрове от подготвени екипи и съответното оборудване.
„Онкология“ е авторска рубрика на проф. Панайот Куртев
