Уважаеми колеги,
Искам да изразя моето несъгласие с начина на управление и политиката на министерство на здравеопазването по отношение на най-голямата онкологична болница в страната „УСБАЛО-ЕАД“. Болницата има 80 годишна история в лечението на онкологичните заболявания, като в нея до скоро работеха изградени онколози с висока степен на технически възможности и сериозни теоретични познания, възпитаници на световно известни наши и чужди школи. В момента това са единици, останали „ от кадровата политика на управлението на болницата“. През цялото това време болницата е носила различни имена, но е поддържала високо ниво на лечебно диагностична, консултативна, научна, методична и организационна дейност в областта на онкологията. Реформите в здравеопазването поставиха пред болницата множество нови проблеми свързани с остойностяването на дейността, снабдяването с модерна апаратура, подходящи скъпоструващи медикаменти и др.
Изпълнителният директор на УСБАЛО, е имал качества и задълбочени познания, които са му позволявали да работи за изпълнение на дейностите по националната здравна политика, скрининга и профилактиката, регистрацията на случаите с онкологични заболявания, изпълненията по програми на ЕС, организирането и въвеждането на иновативни методи за диагностика и лечение. Т.е. той е бил изграден и признат авторитет в България. Болницата е дала на здравеопазването в България личности като проф. Сахатчиев, проф. Б. Кръстев, проф. Станко Киров / поставили началото на онкохирургията/, д-р Манолов /автор на малкото български световни открития/, проф. Иван Черноземски / световни разработки в сферата канцерогенезата/, проф. Иван Христов /основател на модерната химиотерапия в България/ и много други, допринесли за развитието на онкологията в България със своите научни приноси като нови методи за лечение на онкологичните болести.
От приблизително 10 години се започна политика към болницата по онкология, целяща нейното обезличаване. Тази политика е или умишлена, което аз не мога да допусна или по незнание или още по-страшно, лошо управление на онкологичния сектор в здравеопазването в страната. Как може да се постигне този „успех“ ?
– провеждане на формални конкурси, чиито условия не отговарят на нуждите за управление на такава тясно и специализирана болница
- назначаване на хора в управлението на болницата, които нямат нужните организационни и професионални качества за тази позиция
- провеждане на лоша кадрова политика, целяща отстраняване на специализирани кадри в онкологията и назначаване на такива без нужната подготовка, но приближени на управлението
- назначаване на началници на клиниките с малък професионален и управленчески стаж
- еднолични решения, които не отразяват реалните нужди на болницата, визирам и не своевременно изпълнение на обществените поръчки, водещи до затруднение в работата на клиниките.
- множества нарушения от трудово правен характер
- пренебрегване на функцията на НУС като орган за управление, стигащо се почти до неговото закриване
- закриване на щатове на съществуващи хабилитирани лица, доценти и професори
Забележете: болницата е Университетска Специализирана Болница за Активно Лечение на Онкологични заболявания. Всичко това става със знанието или безхаберието на МЗ и МОН.
Последното гениално решение на МЗ е обединяването на двете болници по хемотология и онкология, което на практика ще доведе, до финансов срив на онкологията, за хематологията не говоря, на всички е известно финансовото състояние на последната.
България е единствената страна в ЕС, която остава без Национална Онкологична Болница. Ако някои от бившите и сегашните колеги, участвали или участват в управлението на болницата се припознае, искам да ги уверя, че приликата е случайна.
Честито колеги!
Материалът е публикуван без редакторска намеса.
