„Откровения в полунощ“ – мъдрост и житейска философия

106

Когато прочетох „Откровения в полунощ“ ме обзе приятното чувство за съмишленост. Да, днес обичайно съмишленици наричаме хората, с които имаме сходни виждания по политически въпроси. Защото живеем в такова време, което е „бременно“ с политика. Тя е навсякъде около нас, в нас, ние сме  в нея. Но в случая става дума за другия вид съмишленичество – за сходството във възгледите за живота. Защото преди да сме каквото и да е друго – велики лекари, учители, журналисти, ние сме просто хора. В „Откровенията“ аз видях и усетих точно Човека Емил Рафаилов. Човекът, посветил живота си на професията журналистика, но в нейния най-истински вариант. Всъщност истинската журналистика няма варианти, тя е просто журналистика. И именно в „Откровенията“ на Човека и Журналиста Рафаилов аз видях много, ама наистина много съвпадения с моя начин на мислене. И аз често именно в малките часове, когато остана насаме със себе си, формулирам разни простички изречения, които за мен са истината за живота и базата, на която градя своя мироглед. Ето това са откровенията на Рафаилов за мен – житейски правдиви, може би някои от тях неприятни като факти, но това не променя тяхната правдивост. И най-важното за мен е, че те са честни и видимо изстрадани от автора им. Затова ми харесват, затова се припознах в тях и затова му благодаря от сърце!
Бъди здрав, Човеко!

д-р Цветеслава Гълъбова