ОТЛЕПВАНЕ НА РЕТИНАТА

37

Ретината е светлочувствителната, нервна тъкан, покриваща задната част на очите ни. Ако разглеждаме окото като фотоапарат, ретината е лентата на апарата. Когато ретината се отлепи, тя се отделя от задната стена на окото, при което се нарушават нормалните метаболитни и сензорни процеси.

Отлепването на ретината, нетретирано навреме и по правилния начин може да доведе до трайно намаление на зрението и дори слепота. То предопределя социалната значимост на това страдание.

Основно разглeждаме три типа отлепване на ретината:

  1. Регматогенно отлепване се получава при наличие на дефект или разкъсване в пълна дебелина в сензорната ретина, които позволяват течност от втечненото стъкловидното тяло да постъпи в субретинното пространство. Това е най-честият тип отлепване на ретината. Изисква специално внимание и профилактика при наличие на симптоми или патологични периферни дегенерации.
  2. Тракционно отлепване е налице, когато витреоретинални мембрани теглят и отделят невросензорната ретина от пигментния епител, без да я ръзкъсват.
  3. Ексудативно отлепване се дължи на събиране на течност под ретината, произведена от съдовете на ретината или хороидеята,

Задното отлепване на стъкловидното тяло е причина за повечето отлепвания на ретината. То представлява отделяне на кортикалното стъкловидно тяло, заедно със задната хиалоидна мембрана от ретината зад базата на стъкловидното тяло. Задното отлепване на стъкловидното тяло се дължи на втечняването на стъкловидното тяло с възрастта. То е съпроводено с образуване на пълни с течност кухини  и едновременната кондензация в определени зони. Ако стъкловидното тяло е по-силно сраснало с ретината и ако тя е по-слаба в определени зони, може да се получи разкъсване на ретината и последващо регматогенно отлепване на ретината.

За щастие, в ерата на интернет и новите технологии, пациентите ни са все по-информирани за симптоматиката и сериозността на разкъсването и отлепването на ретината. Голям процент от болните търсят навременна специализирана помощ, което допринася за по-добрите резултати от лечението.     

Симптомите включват пресвяткащи светлини, засилващи се от движението на очите или главата, и по-забележими при затъмняване на осветлението. Друго често срещано оплакване са плуващите мътнини. Те са мобилни опацитати в стъкловидното тяло, които са най-очевидни на бял фон. Пациентите често ги описват като петна, паяжини или мухи, и са често присъстващи при индивиди без задно отлепване на стъкловидното тяло, особено при късогледи.

Друг сериозен симптом е замъгленото зрение, което може да се дължи на кръвоизлив в стъкловидното тяло. Кървене може да възникне от разкъсан кръвоносен съд на ретината или от мястото на разкъсване на ретината.

При наличие на подобни оплаквания задължителен е обстоен преглед на ретинната периферия, като за това се използва специална триогледална леща. При навременно диагностициране на разкъсване се провежда лазерно лечение. То предотвратява в по-големия процент от случаите по-нататъшно отлепване на ретината.

Периферни ретинални дегенeрации са друг рисков фактор за отлепване на ретината. Представители на безвредните дегенерации на ретината, които изискват основно периодично наблюдение са: микрокистозната дегенерация, паважната и ретикуларната дегенерация, периферните друзи, кисти на парс плана и др.

Патологични промени в периферната ретина, които изискват допълнително лечение са латисовата дегенерация, пигментни ступвания, аномалии на базата на стъкловидното тяло, витреомакуларни тракции, преретинални неосъдове, например при пролиферативна диабетна ретинопатия и др.

Ретиналните разкъсвания и патологичните периферни дегенерации биват третирани с лазер. Лазерният лъч предотвратява отлепването, като слепва, „занитва” ретиналните слоеве по ръбовете на ретиналния дефект и така стопира нахлуването на течност между тях.

 Лечението на отлепената ретина е единствено хирургично. Изборът на оперативна техника зависи от стадия на ретиналното отлепване, както и от причините за него.

Коментар на доц. Андрей Андреев – офталмолог