Отоци при бъбречни заболявания

21

Преминаването на течност от кръвното русло и задържането ѝ в извънсъдовото пространство в организма води до поява на отоци. Пациентите забелязват подуване на различни части от тялото или на цялото тяло. Отоците, обхващащи цялото тяло се означават с медицинския термин „аназарка“.

Причините за появата на отоците могат да бъдат най-различни и включват болестни прояви от страна на много органи и системи. Сред най-честите причини са сърдечна недостатъчност, бъбречни заболявания, чернодробна цироза, венозни тромбози, алергични състояния, нарушена функция на щитовидната жлеза, травматични увреждания, възпалителни заболявания на ставите и меките тъкани, прием на медикаменти и др.

Появата на отоци почти винаги поставя под въпрос наличието на бъбречно заболяване. Бъбречните отоци се появяват по два основни механизма: задръжка на течности, поради невъзможност за излъчването им от увредените бъбреци или прекомерна загуба на белтък с урината.

Първият механизъм се проявява при силно нарушена бъбречна функция, когато е засегната способността на бъбреците да елиминират излишните течности от организма. Причина за това могат да бъдат заболявания, които протичат с остра бъбречна недостатъчност или терминален стадий на хронично бъбречно заболяване. Пациентите забелязват, че уринират по-малко или спират да уринират въобще. Подуването се наблюдава най-напред в долните крайници, като постепенно може да обхване и цялото тяло. Артериалното налягане може да се повиши. Появява се задух, който е по-изразен в легнало положение. Той се дължи на застоя на течности в белия дроб, както и на плеврални изливи. Лабораторните изследвания показват високи стойности на уреята и креатинина. Състоянието изисква спешна лекарска намеса, подаване на кислород, форсиране на диурезата и провеждане на хемодиализа, при липса на ефект от медикаментозното лечение.

Другата причина за поява на бъбречни отоци е т.нар. нефрозен синдром. Той включва заболявания, за които е характерно увреждането на гломерулите. То предизвиква нарушение на филтрационната бариера на бъбреците, която става високо пропусклива за белтъци. Това води до прекомерна загуба на белтъци с урината и спадане на белтъчното съдържание в кръвта. Ниското ниво на белтъци в серума предизвиква преминаване на течности от кръвоносните съдове в извънсъдовото пространство /меките тъкани и телесните кухини/. Наблюдават се отоци по тялото и около очите, които се по-изразени в ниско разположените части и местата, подложени на натиск. На вид те са бледи, тестовати и при натиск оставят „трапчинка“. Натрупването на течност в телесните кухини води до плеврални, перикарден излив, асцит /свободна течност в коремната кухина/. При по-тежките случаи може да се развие белодробен и мозъчен оток. Пациентите забелязват намаляване на количеството на отделената урина. Лабораторните изследвания показват ниски белтъци в серума и значително повишаване на количеството белтък в 24-часова урина – над 3,5 г/24 часа. Бъбречната функция може да е запазена. Нефрозният синдром крие риск от развитие на венозни тромбози, белодробен тромбемболизъм.

С нефрозен синдром могат да протекат първични и вторични бъбречни заболявания – гломерулонефрити, системни заболявания на съединителната тъкан, диабетна нефропатия, амилоидоза, тромбози на бъбречни съдове. Установяването му налага хоспитализация в специализирано нефрологично отделение и извършване на пункционна бъбречна биопсия. Осъществяването ѝ е абсолютно необходимо за поставяне на точната диагноза, определянето на правилното лечение и прогнозата на заболяването.

При съмнение за бъбречни отоци е важно да се изследват креатинина и албумина в серум и наличието на белтък в урината, най-добре чрез изследване на количеството му в 24 часова диуреза. Пациентите с отоци трябва да ограничат приема на течности и да се хранят безсолно. Важно е да се следи баланса на изпитите течности и отделената урина, за да се определи с точност какво количество трябва да се приеме и каква доза диуретик трябва да се даде. Към течностите, които човек приема се включват не само водата, но и чай, сокове, супи, плодове, зеленчуци, кисело мляко и др. Течностите от организма се отделят не само с урината, но така също и чрез изпражненията, кожата, дишането. Последните две се означават като „невидими загуби“ и при здрав човек са обикновено около 500 мл за денонощие.

Тъй като появата на отоци може да е симптом на сериозни заболявания, прегледът при лекар е задължителен.

  Автор: д-р Станислава Илиева – нефролог