Периферна артериална болест – част-I-ва

Периферната артериална болест (ПАБ) е едно от най-разпространените съдови заболявания, което засяга предимно артериите на долните крайници. Тя е резултат най-вече от прогресивна атеросклероза – процес, при който в стената на артериите се отлагат липиди, калций и фиброзна тъкан, което води до постепенно стесняване или пълно запушване на съда. Това причинява ограничаване на кръвоснабдяването на крайниците, а в по-късен етап – тежки исхемични увреждания.

Въпреки че засяга основно артериите на долните крайници, ПАБ не е локално заболяване, а отражение на системна атеросклеротична болест. Наличието ѝ почти винаги е сигнал за повишен риск от миокарден инфаркт, мозъчен инсулт или внезапна сърдечна смърт. Именно затова диагнозата  ПАБ е от изключително значение – тя често е първият „червен флаг“, който насочва вниманието към цялостното състояние на съдовата система.

Разпространението на периферната артериална болест е значително. По данни на глобални епидемиологични проучвания над 200 милиона души по света са засегнати, като броят им непрекъснато нараства с увеличаването на средната възраст на населението. При хора над 65-годишна възраст честотата достига до 15–20%.

В България липсват големи национални регистри, но клиничният опит показва, че значителна част от пациентите се диагностицират късно, често когато вече имат ограничена подвижност или развита критична исхемия на крайника. Тютюнопушенето е основен рисков фактор и играе водеща роля за развитието и прогресията на заболяването. Захарният диабет, артериалната хипертония и дислипидемиите също имат ключово значение, като комбинацията от няколко рискови фактора ускорява протичането и влошава прогнозата.

Проявите на периферната артериална болест са разнообразни. Някои пациенти остават напълно безсимптомни, като заболяването се открива случайно при измерване на стъпално-брахиален индекс или при образни изследвания по друг повод.

Най-характерният симптом е клаудикацио интермитенс – поява на болка, тежест или крампи в мускулите на крайниците при ходене, които изчезват след кратка почивка. Класическата картина е „болка на определено разстояние“, което постепенно намалява с напредване на болестта. Локализацията на оплакванията насочва към нивото на обструкцията: болка в седалището и бедрата се наблюдава при илиачни лезии, докато при засягане на бедрената или подколенната артерия оплакванията са локализирани в подбедрицата.

В по-тежки стадии се развива критична исхемия на крайника – постоянна болка в покой, обикновено нощем, която принуждава пациента да спи седнал или с крака надолу. В този етап често се появяват трофични промени – незаздравяващи язви, некроза или гангрена. Това вече е състояние с висок риск от ампутация, ако не се предприемат своевременни реваскуларизационни мерки.

Важно е да се отбележи, че наличието на ПАБ е не само локален проблем, а индикатор за генерализирана атеросклероза. Пациентите с ПАБ имат два до шест пъти по-висок риск от сърдечно-съдови инциденти, в сравнение с хора без заболяването.

Диагнозата започва с внимателен клиничен преглед – палпация на периферните пулсации и оглед за трофични промени. Златен стандарт за скрининг е стъпално-брахиалния индекс ( съотношението между измереното артериалното налягане на ръката и на крака). Стойности ≤0.90 са силно подозрителни за ПАБ. За по-прецизна оценка на анатомията на лезиите се използват доплерова сонография и скенер-ангиография.

Автор: д-р Маргарет Димова – съдов хирург