Периферна артериална болест – част-II-ра
Лечение – първата стъпка при всеки пациент е оптимизиране на начина на живот и контрол на рисковите фактори: спиране на тютюнопушенето – най-важната стъпка, която доказано забавя прогресията на заболяването; контрол на артериалното налягане, захарния диабет и липидния профил – с цел намаляване на общия сърдечно-съдов риск; медикаменти – антиагреганти (аспирин или клопидогрел) за профилактика на тромботични инциденти; статини, които не само подобряват липидния профил, но имат и плейотропни ефекти върху съдовата стена; физическа активност – супервизираните програми за ходене са златен стандарт и значително удължават изминатото разстояние без болка.
През последните години ендоваскуларните методи се развиват изключително бързо и често са първи избор поради минималната инвазивност и краткото възстановяване. Основна техника е балонната ангиопластика, при която стесненият участък се разширява със специален балон. При недостатъчен резултат се имплантира стент.
Съвременните тенденции включват медикамент-излъчващи балони и стентове, които намаляват риска от рестеноза. Най-добри резултати се постигат при комплексни аорто-илиачни лезии, където ендоваскуларната терапия е метод на първи избор. При феморо-поплитеални лезии понастоящем минимално инвазивните съдови интервенции се наложиха като предпочитан терапевтичен подход.
Недостатък на ендоваскуларните методи е по-ниската дългосрочна проходимост при дълги, дифузни и калцирани оклузии. Все пак ниската заболеваемост и смъртност ги правят изключително атрактивни, особено за пациенти в напреднала възраст или със сериозни съпътстващи заболявания.
Хирургията остава незаменима при комплексни лезии, които се третират с извършване на байпас операции. Най-добрите резултати се постигат с използване на автовенозни автоложни графтове. Въпреки безспорно по-дългосрочната проходимост на реконструкциите, оперативните методи са свързани с по-голяма периоперативна морбидност и смъртност. Затова изборът на хирургична реваскуларизация трябва да е внимателно балансиран с общото състояние и очакваната продължителност на живота на пациента.
Новост в съдовата хирургия са хибридните операции, които комбинират ендоваскуларни техники с ограничена хирургична намеса. Те позволяват комплексно лечение на многоетажна болест при пациенти, които не са подходящи за чисто хирургична интервенция.
Европейското дружество по съдова хирургия издава периодично актуални препоръки, които се следват във всички европейски центрове, включително в България. Специалистите определят няколко ключови принципа: всеки пациент с ПАБ трябва да получава оптимална медикаментозна терапия, включваща антиагрегант, статин и контрол на рисковите фактори, независимо от стадия на заболяването; супервизираната физическа активност е първа линия на лечение; ендоваскуларната терапия е предпочитан метод при повечето видове лезии; хирургична намеса се препоръчва при дълги и комплексни лезии, особено при млади пациенти с очаквана по-дълга продължителност на живот; хибридни подходи са разумна алтернатива при мултиетажна болест; при критична исхемия на крайника реваскуларизацията е задължителна, а решението трябва да се взема от мултидисциплинарен екип.
Периферната артериална болест е широко разпространено, но все още подценявано състояние, което крие сериозни последствия за съдовото здраве. То не само влошава качеството на живот чрез ограничаване на подвижността и заплаха от ампутация, но и сигнализира за висок риск от фатални сърдечно-съдови инциденти. Ранната диагностика, комплексният подход и прилагането на съвременни методи за лечение според препоръките на Европейското дружество по съдова хирургия са от ключово значение за удължаване на живота и подобряване на неговото качество при тези пациенти.
Автор: д-р Маргарет Димова – съдов хирург
