Отиваш на купон, на ресторант или просто на среща с приятели. По стар български обичай тези мероприятия не минават без алкохол. Понякога много алкохол. Изпиваш, колкото решиш – често пъти това е половин литър концентрат и се качваш на колата. В двадесет и първи век има таксита, в големите градове има една услуга Дринк енд драйв се нарича, но не – ти решаваш, че ще се покажеш какъв печен драйвър си, как я можеш тая работа карането, даже когато си „нафиркан до козирката“. А и ще бутнеш някой лев и ще отървеш наказанието. И караш бясно, не спазваш правилата, защото ти си велик, а те не са създадени за великите и безсмъртните. Те са за плебса, чийто живот не е ценен за теб. За теб всъщност е ценен единствено и само твоя жалък и напълно безсмислен, празен живот. Но той е ТВОЙ и ти си правиш, каквото си искаш. Същата картинка е и при надрусването с наркотици. Даже още по-зле, но на теб не ти пука, важното е да ти е гот, морето да е до колене и ти да си центърът на Вселената. Но точно в този момент, когато си най-безсмъртен, ти УБИВАШ човек. Ти, долен мизернико, вкарваш някого в гроба, ти зачерняш живота на неговите близки, ти го лишаваш от бъдеще. За теб ще има живот и след затвора, ако изобщо стигнеш до него, а той вече ще е изгнил, очите на неговите близки вече ще са пресъхнали, душите им ще са черни ями, в които има само болка и огромна мъка. Вече и гняв няма да има, защото ще са разбрали, че ти МИЗЕРНИКО продължаваш своя жалък, кален и безсмислен живот, а те нямат НИЩО. Ще гледат снимките, ще си спомнят и ще ходят редовно да си говорят с надгробния камък на детето си, на майка си, баща си, брат си, сестра си, близкия си. Да, МИЗЕРНИКО, говорил ли си някога с надгробен камък, галил ли си снимка на любим човек, знаеш ли, че пари от студенина, знаеш ли?И всичко това е възможно по една много проста причина. Нарича се психопатия! В обществен план вече говорим за психопатизация. Психопатът е човек, често пъти рационално интелигентен, но с нулев емоционален интелект. За него е важно единствено и само постигането на собствените му удоволствени преживявания. За това е готов да мине през трупове в прекия и преносен смисъл на думата. Психопатът не спазва писани и неписани норми. Той е над тях, за него те не се отнасят. Психопатът не приема НЕ за отговор. Той има самочувствие на богоизбран, с когото другите трябва да се съобразяват. Когато такъв се окаже и с реална власт, тежко ни. Но в случая става дума за психопатите зад волана. Които се качват на колата, ясно осъзнавайки, че са пили или друсали. Всъщност, те са едни съвсем умишлени убийци. Тук няма непредпазливост, особено когато същият този социален идиот е имал и предишни „провинения“ от такъв характер. Проблемът с „войната по пътищата“ е много дълбок, корените му, като на всяко уродливо социално явление, са изключително жилави. И те са в семейството, където ние се формираме като хора, където биваме учени или не учени да спазваме правилата, да уважаваме другите, да знаем, че ВСЕКИ ЧОВЕШКИ ЖИВОТ е безценен, а не само нашият. Само че българското семейство като институция се разпадна. Лошите примери са навсякъде, че даже ни се представят като нещо приемливо и недотам укоримо. Публични личности – и политици, и „звезди“ от шоубизнеса, се държат нагло, арогантно, видимо неадекватно, но не получават укор, камо ли наказание. Е, какво да искаме от подрастващите и вече израсналото първо поколение след 89-та, когато повечето хора не разбраха, че свободата не е слободия, а демокрацията не е анархия. Уви, у нас се получи точно това. И сега берем горчивите плодове. Да, нашето общество се психопатизира, агресията и насилието стават норма на поведение и никакви организирани „спонтанни“ протести няма да променят това. Трябва битка с корена на злото. И доколкото това зло е изключително тежък цивилизационен проблем, тази битка ще трае десетилетия, защото за решаването на цивилизационните проблеми са нужни няколко поколения. А дотогава всички вие знайте, че алкохолът и дрогата подтискат задръжните процеси в мозъка и дават измамното чувство за безсмъртие. Което не е така! И второто – ВСЕКИ живот е БЕЗЦЕНЕН!!!!
„Ехограф“ е авторска рубрика на д-р Цветеслава Гълъбова
