Пикочна киселина и бъбрек

33
д-р Станислава Илиева

Пикочната киселина в организма е краен продукт от обмяната на азот-съдържащи вещества, наречени пурини. Те се намират в клетките на тялото, участват в изграждането на ензими, ДНК-молекулите и различни други структури. Във физиологични граници пикочната киселина упражнява антиоксидантен ефект. Повишените и нива обаче, могат да доведат до редица неблагоприятни последици за организма, като ставно възпаление, увреждане на бъбреците и сърдечно-съдовата система.

Концентрацията на пикочна киселина в кръвта се повишава, когато е налице повишено образуване, понижено излъчване през бъбреците или и двете. Повишена продукция може да има при следните състояния: нарушения в обмяната на веществата, затлъстяване, някои генетични заболявания, прием на богати на пурини и фруктоза храни, бира, спиртни напитки, лечение с някои медикаменти при онкологични заболявания, които водят до разрушаване на клетките.

Понижено излъчване на пикочна киселина през бъбреците има при редица бъбречни заболявания, водещи до нарушение на бъбречната функция, при лечение с диуретици, отравяне с олово и др.

Повишеното ниво на пикочна киселина в кръвта /т.нар. хиперурикемия/ може да бъде напълно безсимптомно. Това не означава, че няма неблагоприятни последствия върху организма. При създаване на подходящи условия, като обезводняване, промяна на реакцията на средата към по-кисела, пикочната киселина от разтворено състояние изкристализира. Образуваните кристали се отлагат в ставите, меките тъкани, бъбречната тъкан и водят до възпалителна реакция. Така ставните прояви водят до изява на заболяването подагра, а бъбречните – до увреждане на бъбречните структури и бъбречна недостатъчност.

Бързото и рязко покачване на нивото на пикочната киселина може до доведе до остра бъбречна недостатъчност. Това може да се случи при алкохолна интоксикация, клетъчен разпад, вследствие напр. лечение на онкологични заболявания /т.нар. тумор лизис синдром/, мускулни травми и др. В този случай бъбречните каналчета биват блокирани от голямото количество образувани кристали пикочна киселина, което предизвиква остро нарушение на бъбречната функция.

При хроничните форми, отлагането на кристали пикочна киселина в бъбречния интерстициум води до възпалителна реакция и последваща склероза на бъбречната тъкан. Това са проявите на т.нар. подагрозна нефропатия, която може да прогресира до терминален стадий на бъбречна болест, с необходимост от бъбречно-заместителна терапия.                                                                                                      Повишената концентрация на пикочна киселина може да способства и за образуване на бъбречни камъни.                                                                                                  Повишената пикочна киселина е самостоятелен рисков фактор за артериална хипертония и повишаване на риска от сърдечно-съдови заболявания.

Повишената пикочна киселина се среща по-често при мъжете, при жените в менопауза, при пациенти със затлъстяване, фамилна обремененост с подагра, алкохолна консумация, прием на диуретици. Сред храните с високо съдържание на пурини са месата, особено т.нар. „червени меса“- телешко, агнешко, дивечово, свинско. Също така карантията, пастет, колбаси, хайвер, морски дарове. От растителните продукти, богати на пурини са варивата /боб, леща, грах/, гъби, спанак. Храните, богати на фруктоза също повишават нивата на пикочна киселина в кръвта. В този смисъл трябва да се избягват безалкохолните и газираните напитки, както и някои сладкарски изделия, поради съдържанието на фруктоза в тях. Консумацията на бира и спиртни напитки също води до хиперурикемия. От друга страна, приемът на вино, до 1 чаша дневно, не предизвиква повишаване на пикочната киселина.

За предотвратяване изкристализирането на пикочната киселина, следва да се приемат много течности- около 2л/дн, предимно алкални минерални води. Често пъти към терапията се добавя и сода бикарбонат за алкализиране на средата.

Освен спазването на диета, от значение е физическата активност и поддържането на нормално телесно тегло. В същото време се препоръчва избягване на гладуването и строгите диети, които могат да доведат до повишаване на пикочната киселина.

Важно е, при установяване на повишени нива на пикочна киселина в кръвта, да не се предприема самолечение. Не всички препарати, понижаващи пикочната киселина са удачни при всеки  пациент. Преценката за това, както и назначаването на подходящ хигиенно-диетичен режим се прави от лекар. Изявата на подагра или прояви от страна на бъбреците, изискват консултация с ревматолог или нефролог.

Повишената пикочна киселина може да доведе до подагра, бъбречно или сърдечно-съдово увреждане. Ето защо е необходимо редовно проследяване на нейните нива в кръвта, не само при пациентите с повишен риск, но и при всички лица, в рамките на ежегодните профилактични прегледи.

Автор: д-р Станислава Илиева, нефролог