д-р Кирил Джоманов завършва с отличие Медицинския университет София през 2015 г. Специалност по кардиология придобива през 2020 г. След дипломирането си постъпва в интензивното кардиологично отделение на Клиниката по кардиология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ София, където работи и до момента. Има интереси в областта на неинвазивната диагностика и лечение на кардиологични заболявания – артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, ритъмни и проводни нарушения, сърдечна недостатъчност.
Коронавирусната инфекция е респираторна инфекция, която засяга и малките кръвоносни съдове, т.е. микроциркулацията. Това може да доведе до засягнето на много органи – бъбреци, мозък, черен дроб, сърце, в резултат на което се отключва компилация от клинична симптоматика, оформящ т.нар. „постковид синдром“. От страна на сърцето и сърдечно-съдовата система, може да се наблюдават следните симптоми: вариация в артериалното налягане; ритъмно-проводни нарушения (сърцебиене и прескачане на сърцето); гръдна болка, гръден дискомфорт и задух. Тези оплаквания не трябва да се подценяват, защото под тях може да подлежи съществено усложнение, като миокардит/перикардит, наличие на перикарден излив и животозастрашаваща тампонада, които са често срещани усложнения, в резултат на вирусната инфекция.
Може ли COVID-19 да увреди сърцето?
Липса на кислород! Тъй като вирусът причинява възпаление и течността запълва въздушните торбички в белите дробове, по-малко кислород може да достигне до кръвния поток. Сърцето трябва да работи по-усилено, за да изпомпва кръв през тялото, което може да бъде опасно при хора със съществуващо сърдечно заболяване. Сърцето може да не успее да се справи с кислородните изскванията, като претоварването или недостатъчния кислород може да причини клетъчна смърт и увреждане на тъканите в сърцето и други органи.
Миокардитът е възпаление на сърцето. Коронавирусът може да зарази и увреди директно мускулната тъкан на сърцето, както е възможно и при други вирусни инфекции, включително някои щамове на грип. Сърцето може също да се увреди и възпали индиректно от реакцията на собствената имунна система на тялото.
Коронавирусната инфекция също засяга вътрешните повърхности на вените и артериите (ендотелът), което може да причини възпаление на кръвоносните съдове, увреждане на много малки съдове и кръвни съсиреци, като всички те могат да компрометират притока на кръв към сърцето или други части на тялото. Тежката форма на COVID-19 е заболяване, което засяга ендотелните клетки, които образуват лигавицата на кръвоносните съдове.
Стресова кардиомиопатия. Вирусните инфекции могат да причинят кардиомиопатия, нарушение на сърдечния мускул, което засяга способността на сърцето да изпомпва ефективно кръвта. Когато е атакувано от вирус, тялото е подложено на стрес и освобождава вълна катехоламини, които могат да зашеметят сърцето. След като инфекцията отзвучи, стресорът е приключил и сърцето може да се възстанови.
Освен това коронавирусната инфекция, като всяка вирусна инфекция, отключва дехидратационен синдром, както и дефицити на много витамини, макро- и микроелементи.
Хората с COVID-19 могат да имат симптоми, подобни на тези като при инфаркт на миокарда, включително болка в гърдите, задух и промени в тяхната елекотрокардиограма (ЕКГ) и ехокардиография (ултразвук на сърцето). Но често, когато на тези пациенти се направи коронарография, няма доказателства за голямо запушване на сърдечните кръвоносни съдове, което да показва миокарден инфакрт. Симптомите на миокардит също могат да имитират тези на инфакрт. Освен това вирусни инфекции като COVID-19 могат да причинят образуването на много малки кръвни съсиреци, които могат да блокират малки кръвоносни съдове и да причинят болка. Хората с признаци и симптоми на инфаркт трябва да потърсят спешна медицинска помощ и да не управляват тези симптоми у дома. Миокардният инфаркт се разделя на няколко различни форми. Миокарден ифаркт от тип 1, причинен от кръвен съсирек, блокиращ една от сърдечните артерии, е рядък по време или след инфекция с COVID-19. Миокарден инфаркт от тип 2 са по-чести при COVID-19. Този инфаркт може да бъде причинен от повишен стрес върху сърцето, като ускорен пулс, ниски нива на кислород в кръвта или анемия, тъй като сърдечният мускул не получава достатъчно кислород, доставян в кръвта, за да извърши тази допълнителна работа. Кръвните тестове показват, че по време на COVID-19 някои хора имат повишени нива на вещество, наречено тропонин в кръвта си, заедно с промени в ЕКГ и болка в гърдите. Повишените нива на тропонин са признак за увредена сърдечна тъкан. Понякога това е от инфаркт. Това се наблюдава по-рядко след COVID-19. По време на остро протичане на COVID-19 инфекцията, повишените нива на тропонин с абнормна ЕКГ са свързани с по-висока смъртност, но не и при пациенти с нормална ЕКГ.
Ако симптомите се дължат на сърдечна причина, възстановяването зависи от тежестта на нараняването. Много малко хора получават тежък инфаркт, като остър миокарден инфаркт или МИ, поради COVID-19. Сърдечно-съдовите изобразителни методи могат да разкрият незначителни промени в сърдечния мускул на някои оцелели от COVID-19.
COVID-19 може да повлияе силата на изпомпване на сърцето, но фините аномалии в изпомпването на сърцето няма вероятност да причинят проблеми на хората.
Колко дълго продължават тези незначителни промени – и как влияят върху здравето на сърцето – все още не е известно.
Продължават да се задават много актуални въпроси? Дали сърдечните проблеми се появяват дълго след възстановяване от COVID-19? Ако сте имали COVID-19, възстановили сте се и се чувствате добре сега, трябва ли да се притеснявате? Има ли вероятност сърдечните проблеми да се появят по-късно?
Много от тези въпроси все още нямат ясни отговори. SARS-CoV-2 е изолиран през 2019 г. и голям брой оцелели от COVID-19 се възстановяват едва от 2020 г. Трудно е да се знае точно как болестта ще засегне сърцата на хората в дългосрочен план и това е само една област на силна загриженост сред изследователите.
Автор: д-р Кирил Джоманов, кардиолог
