Проф. Джоргова: „Съвременните стентове са напълно сравними по резултати с кардиохирургията“…
Нека най-напред , в този разговор , да очертаем спектъра на приложение на инвазивната кадиология. Кои заболявания се лекуват с нейните методи?
Инвазивната или интервенционална кардиология ,както е прието да се нарича терапевтичната част на инвазивната кардиология ,обхваща лечението на все повече заболявания ,които до скоро бяха обект на кардиохирургията.
С методите на интервенционалната кардиология се лекуват заболявания на съдовете на сърцето т.е. коронарните заболявания много по-успешно и безопасно от кардиохирургичните методи.Има много малко случаи в които се препоръчва хиругия.В България за съжаление е създаден някакъв мит,че кардиохирургията дава трайни резултати,а стентовете са временно решение.Статистиката обаче сочи друго,интервенционалните методи са с много по-нисък риск за пациента и често с много по- дълготрайни резултати.Изключение правят пациенти с диабет,и то предимно с инсулин зависим диабет и дифузно променени съдове.
На инвазивно лечение подлежат и всички стеснения на съдове кръвоснабдяващи мозък,бъбреци,крайници,както и аневризмите на гръдна и коремна аорта.
Други области от кардиологията в които се намесва инвазивната кардиология това са вродените сърдечни заболявания.При тях се затварят различни вродени дефекти, поставят се стентове при коарктация на аортата и др.
В областта на електрофизиологията също има интервенционални методики за лечение на ритъмно- проводна патология(аблация на високо честотни надкамерни тахикардии,поставяне на различни видове пейсмейкъри).В последните години се поставят и апаратчета за ресинхронизираща терапия за лечение на сърдечна недостатъчност.
Какви са резултатите от приложението на интервенционалната кардиология при клапните пороци?
Най-новата и интересна област в интервенционалната кардиология е лечението на някои клапни заболявания.
В България се поставя аортна клапа по интервенционален метод при пациенти с дегенеративна аортна стеноза от 2009,когато в болница „Св.Екатерина“ направихме първите клапи. Методът се прилага в Западна Европа от 2007 масово,като първият случай на откривателя на методиката е направен през 2002г. Ние сме едни от първите за Източна Европа,едновременно с един център в Чехия и един в Полша.
В началото ,когато започнахме, индикациите бяха да се поставят инвазивно клапи при пациенти, противопоказни за сърдечна хирургия. Това са пациенти с тежки придружаващи заболявания, възраст над 80 години или преживяли вече една или повече сърдечни операции.
Методът обаче се оказа изключително щадящ за пациентите,резултатите бяха много по-добри, отколкото се очакваше. Пациентите се работят без обща упойка и без хирургичен разрез. Процентът усложнения е изключително нисък, въпреки тежкото общо състояние и напредналата възраст на пациентите.
Въз основа на богатия опит събран в света , европейските и американските препоръки се измениха ,като се прие ,че на инвазивно поставяне на клапи подлежат и средно рисковите пациенти,особено след няколко големи проучвания в които се доказа значително(до 70%) по-ниска смъртност при интервенционалните методики от хирургичните. В момента се завършват проучвания при ниско рискови пациенти,като създателят на методиката професор Alain Cribier изказа мнение ,че 2020 година пациенти с аортна стеноза ще подлежат на операция, само ако са противопоказани за интервенционално лечение.
Какво е положението за България обаче. Дълго време „Св.Екатерина“ беше единствената болница, в която се поставяха тези клапи и методът не беше добил толкова широка гласност сред пациенти и лекари. Постепенно се включиха още две болници в София,една в Пловдив и една във Варна. Увеличи се броят на поставените клапи и НЗОК започна да създава пречки за получаване на разрешение. Започнаха забавяния на документите, свалиха цените на клапите,така че за по-добрите пациентът трябва да си доплаща и все още се прилага само на пациенти, които са противопоказни за кардиохирургия, въпреки променилите се препоръки на Европейските и Американски кардиологични дружества.
Проф.Джоргова, един много важен от всякаква гледна точка въпрос – пациентите информирани ли са за възможностите и резултатите на инвазивната кардиология? Оттук, че с нейните доказани методи могат да си спестят класически операции и разбира се рисковете от тях…
Пациентите за съжаление не са информирани достатъчно. Много често се говори как стентовете се запушват,как не бива да се поставят повече от два стента и пр. Това е изключително остаряла информация. Както казах в началото, съвременните стентове са напълно сравними по резултати с кардиохирургията,а често дават и по-добри резултати,освен това процедурата е по-безопасна за пациента и по-атравматична. Голямо значение разбира се има и опита на екипа, който работи.
В САЩ и Западна Европа вече има курсове за преквалифициране на кардиохирурзи към инвазивните методики,както и операции с минимално инвазивни техники. За съжаление в България малко се работи в тази насока:
В България често се говори за „Heart Team”,или за екип от кардиолози и кардиохирурзи,които да решат кое е по-добро за пациента,но за съжаление това е поставено често на грешна основа и като всяко нещо ,което изисква дискусия на равнопоставени,се изражда в опит едното мнение да бъде наложено чрез сила,лобиране в институциите и дезинформация.
Крайно време е да се анализират резултатите на двете специалности конкретно за България,а не да се цитират чужди източници или слухове.В НЗОК една част от тези данни,като смъртност,резултати и пр. ги има и сега и биха могли да се анализират.
У нас „конкуренти“ ли са интервенционалната кардиология и кардиохирургията? Или всеки гледа от своята „камбанария“.
Двете специалности са кокурентни в цял свят,не само у нас,но конкуренцията е добро нещо за пациента.В крайна сметка от конкуренцията се раждат все по-нови методики,по-минимално инвазивни и безопасни за пациента.
…. И все пак чиста ли е „играта“?
Надявам се, в повечето случаи да, но бих посъветвала пациентите да търсят второ и трето мнение, когато се касае за живота им.
Разговора води: Емил Рафаилов
Termometar.net търси рекламни консултанти – emilrafailov@abv.bg
