Разговор с доц. Любомир Маринчев

100

 „Сервилният човек е по правило неискрен и меркантилен“.

Какво печели човек, когато е искрен до край? А какво губи?

Може ли, и нужно ли е да сме искрени до край? И когато човек е искрен с намерението да печели, това едва ли е искреност до край.  В крайна сметка, искреността е добродетел, но в съответните рамки на доброто възпитание и някакъв санитарен оптимум за добри отношения.  смятам, че възприемането на искреното отношение от ответната страна е ефикасна, само когато имате срещу себе си възпитан и интелигентен човек. Той би възприел адекватно вашата искреност, както и чувството ви за хумор.

Вярвате ли в искреността на глупака?

В повечето случаи искреността на неособено интелигентния човек е породена от меркантилност и нейната изява е съпроводена от голяма доза арогантност и безцеремонност. Не вярвам на искрения глупак, той едва ли би имал правилна преценка за ситуацията и не би бил полезен нито за себе си, нито за мен лично.

От „уроците“ по мъдрост кой най-често препрочитате?

Уроците по мъдрост са на всяка крачка. проблемът на модерния и забързан човек, е, че не ги забелязва и няма време да ги възприема и анализира. Иначе уроците по мъдрост съм запомнил от моите родители и семейството като цяло. в професионалния ми живот най-умните и мъдри примери съм наследил от големия ревматолог професор Кънев. Той ме научи да общувам с пациентите и да ги обучавам как да се справят и да живеят с болестите си. Научи ме на търпение и решителност да прилагам адекватно лечение.

Кога човек може да поеме вината за чужди грешки?

Вина за чужди грешки мога да понеса, когато съм част от обществото, и преценявам, че също съм допринесъл за тези грешки. Дори и с мълчаливото ми съгласие. Чувствам се виновен пред младите хора,че толкова години не успяхме да изградим нормално и достойно гражданско общество.  Част от вината понасям,че години наред не съм направил правилен избор за хората, които са ни управлявали. Вина в професионален план нося заедно с екипа, с който работя в клиниката по ревматология на Софиямед, когато, който и да е от нас е направил грешка. Но пък и толкова много поводи за радост и благодарност имаме от оздравели и щастливи пациенти! Поделяме си вината, но и споделяме радостта!

Има ли измъкване от „засадата“ на подлостта?

Има измъкване от подлостта. В живота ми, неведнъж се е случвало да получа удари в гърба. Подло и недостойно отношение. Преодолявал съм ги с цената на безсънни нощи и преумора, но винаги съм вярвал,че истината в някакъв момент изплува и нещата си идват по местата. Проблемът е, че подлостта има неизчерпаема енергия, твърде изобретателна и ефикасна понякога. Чудил съм се, защо някои хора не ползват потенциала си да създават, а са насочени повече към разрушение?

Лакейното поведение до какви необратими „изкривявания на гръбнака“ може да доведе?

Понякога казваме за някой: Абе, не може да се разчита на този безгръбначен човек” Оказва се,че лакейничеството не само води до „гръбначни изкривявания” То води до превръщането на човека в мекотело. Противно нещо е съприкосновението с мекотело. То ви обгръща с хлъзгава слуз, понякога не ви дава възможност да дишате свободно. Сервилният човек е по правило неискрен и меркантилен. Той раболепничи с вас и не бива да забравяте,че час по-късно ще е в същата наведена стойка при друг, и пак ще сервилничи, дори ще злослови по ваш адрес. Забелязал съм, че такива хора, особено често слагат в устата ми думи, които никога не съм произнасял, дори не съм помислил. Слава Богу,че има и реално мислещи хора.

Какво е вашето определение за морал? Кой човек е морален?

Моралът като философска категория ли? – Това го пише в учебниците.Моето лично разбиране за морал е много ясно и просто. Лесно изпълнимите 10  Божии Заповеди. Е, стига да имаш морала и силата да ги знаеш и спазваш.

Защо тъпотата  винаги е „гарнирана“ с арогантност и войнстваща простащина?

Преди малко, като говорех за искреността, казах,че не бива да сме искрени  с хора неинтелигентни, тъпи и меркантилни. Ефектът на Дънинг-Крюгер, вече е навсякъде около нас. Неспособни и необразовани хора, се опитват да се разпореждат с живота на другите, и всеки отказ за подчинение ги провокира към арогантност и войнствена простащина. Напоследък, на всички нива в обществото се сблъскваме с индивиди, страдащи от илюзорно превъзходство и метакогнитивна неспособност да разпознават  себе си и грешките, които допускат.

Защо само личностите правят историята?

Независимо от вида отпечатък, оставили в световната историята имена като Коперник, Наполеон, Шарл Де Гол, Джон Ф. Кенеди, Горбачов и стотици други. Това са преди всичко личности, носители на интелектуален заряд и излъчване. Хора, надарени с талант за лидерство и ясна мисъл. Най-ярките имена в световната история и наука, са хора посветени на някаква кауза и в повечето случаи животът им е изпълнен с драматизъм.

Защо е трудно човек да бъде независим в мисленето си?

Човек е независим в мисленето си. Всеки сам стига до своите умозаключения. Друг е въпросът, дали  има смелостта да ги сподели, дали знае как да ги оповести. А когато става дума за идеен проект или до взимане на съдбовни решения, работата в екип, вслушването в мнението на специалисти в областта, може само да помогне. За жалост, в наши дни, твърде често биваме подвеждани умишлено и поради известен материален интерес, хората стават все повече конформисти, да не кажа … лицемери.

Страх ли ви е от нещо? От какво?

Би било нелепо да твърдя,че не се страхувам от нищо. Даже напротив, както повечето хора, си имам своите страхове. Един от тях е надпреварата с времето. Всеки ден ме е страх,че не ми стига време за всичко, което имам да свърша. Страхувам се за живота на близките ми. За бъдещето на децата ми. Страхувам се от болести от нелепи инциденти. И като стана дума за болести, ще ви споделя една лекрска тайна: ние лекарите се страхуваме много от болестите. И неведнъж хиперболизираме  някакво обикновено неразположение. Това става поради многото медицински познания, които имаме и възможностите за усложняване на състоянието. Най-вече се страхуваме за здравето на близките си. И когато то се влоши при родителите ни, тогава настъпва най-голямата драма на всеки лекар. Помагал си, спасявал си хиляди животи, а когато става дума за собствения ти родител,  не си в състояние нищо да направиш. Не знам, дали някой е споделял с вас, че ние лекарите в много редки случаи лекуваме най-близките си хора. Тях ги лекуват други колеги. И това е точно по тази причина.

Напоследък един от моите страхове е свързан с моите студенти. Вече трети випуск учи онлайн медицина. Това никога не се е случвало, от древни времена, че до сега. Страхувам се, че  в обозримото бъдеще  действащи лекари ще бъдат администратори,  които няма да знаят какво да правят с пациентите си. Всяко лечение ще бъде сведено до протокол., което от своя страна ще изключи необходимостта от лекарите въобще.  Опасявам се, че ни очакват тежки години във всяко едно направление.

                              Разговора води: Емил Рафаилов