Взема се един младеж – много е важно да е на възраст до 30-32 години, да има някакво образование /без значение от кой университет, ако е чуждоземски и прехвален или поне финансиран от загрижени за нас страни – най-добре/, да е амбициозен и не особено умен, да иска да се види под светлините на прожекторите, да е “ново лице” и задължително да няма патриотични уклони. Ако го е срам от родината е най-добре. А, и да не забрави чия ръка трябва да целува.
Та, вземаш един такъв младеж или девойка и хоп – я в Брюксел го/я пращаш да му/й гледат сеира или го правиш нашенски депутат закони да кове. После го посаждаш на пачи яйца /за нас/, а за него/нея – манна небесна – то пари, то привилегии, то медийно внимание. После го/я правиш я еврокомисар, я председател на правна комисия. Той/тя се дъни, но това светло/срамно петно остава в CV-то, пардон автобиографията, и след 2-3 години той/тя смело стиснал/а точно това сакрално листче целеустремено и много амбициозно, кога тромаво, кога по-чевръсто да се катери по стълбицата нагоре, разбутвайки с лакти пречките и, крещейки “ама аз бях еврокомисар, аз бях председател на правната комисия” и никой, вкл и мисирлитетът български не го пита каква “експертиза” има, а не на каква позиция е бил, издигнат там поради вярност, послушание и безгръбначие.
Ето го готовият номенклатурен кадър. Когато келепирът от издигналата го партия намалее или се яви по-добро предложение, бързо сменя скъпото костюмче с друго и е готов/а за нови поръчки.
Защото той/тя е това – момче за поръчки. Защото това не е позиция, а МАНТАЛИТЕТ и остава за цял живот.
Честито на печелившите, но това не сме ние, а момчето/момичето за поръчки. Това са жалки карикатури, пардон креатури….номенклатури.
Оставам с най-дълбоко уважение към другите млади хора – интелигентни, работливи, упорито развиващи се в избраната от тях сфера, които преодоляват трудностите с достойнство и обичат род и Родина, даже на хиляди километри от България.
„Ехограф“ е авторска рубрика на д-р Цветеслава Гълъбова
