Роговични дистрофии

84
д-р Владимир Петков
д-р Владимир Петков

Роговичните дистрофии са група от прогресиращи, невъзпалителни, обикновено двустранни, често наследствени състояния, характеризиращи се с помътняване на роговицата. Те се причиняват от натрупване на неспецифичен материал и в зависимост от слоя на роговицата, който засягат, класифицираме корнеалните дистрофии като епителни, на Баумановия слой, стромални,  на  Десцеметовата мембрана и ендотелни. Промените обикновено започват в един слой и постепенно обхващат и съседните.

В ранните стадии пациентът може да няма оплаквания и симптоми, но най-честите причини, водещи болният в очния кабинет са намалено зрение и замъгляване и рецидивиращи ерозии с характерните светобоязън, сълзене и болка.

Тъй като многообразието на роговичните дистрофии е голямо, ще се спра на най-честите представители.

От епителните дистрофии относително често се среща „Map-dot-fingerprint”- дистрофията. Тя засяга епителната базална мембрана. Характеризира се с наличие на неправилни острови от удебелен сивкав епител (карти), неправилни сиви петна с форма на кръгове и запетаи и фини паралелни линии под форма на пръстови отпечатъци в епитела. Съществува риск от повтарящи се ерозии на роговицата. Началото обикновено е в зряла възраст.

Представител на дистрофиите, засягащи Баумановата мембрана е Райс-Бъклър. Тя се характеризира с наличие на сиво-бели, фини, кръгли, субепителни непрозрачности, които са най-плътни централно. Унаследява се автозомно-доминантно. Началото обикновено е в детството, като отложенията се увеличават по плътност с възрастта. Зрението намалява поради промените на нивото на Баумановия слой.

От стромалните дистрофии в практиката си срещаме най-често латисовата, грануларната и макуларната дистрофия. Латис- дистрофията включва три подтипа, като основно се характеризира с наличието на тънки разклоняващи се линии в стромата, постепенно водещи до генерализирана стромална мъгла. Хистологично се установяват амилоидни отлагания. Промените се появяват в края на първото десетилетие, като започват централно и повърхностно и след това се разпространяват центробежно. След това в процеса се въвличат и по-дълбоките слоеве, като Десцеметовата мембрана и ендотелът остават незасегнати.

Грануларната дистрофия започва в детството. Характеризира се с малки бели, ясно очертани отлагания, наподобяващи трохи. Първоначално стромата между гранулите е ясна, но отлаганията постепенно се увеличават по размер и брой и се сливат, което води до дифузно замъгляване. Хистологията показва хиалинови отлагания.

Друг представител на стромалните дистрофии е макуларната дистрофия. Тя представлява вродена грешка в метаболизма на кератин сулфата. Началото е в края на първото десетилетие. Водещият симптом е намаленото зрение.

Най-честата ендотелна дистрофия е дистрофията на Фукс. Тази дистрофия обикновено се проявява след 50-годишна възраст, по-често при жени. Пациентите обикновено съобщават за замъглено зрение сутрин, което се подобрява в следобедните часове.

Лечението на роговичните дистрофии зависи от симптоматиката. При рецидивиращи ерозии на роговицата в острата фаза се използват локални антибиотици, епителизиращи гелове, стерилни превръзки или терапевтични контактни лещи. Ако епизодите зачестят или ако се установи намаление на зрителната острота, фототерапевтичната кератектомия с ексимерен лазер (PTK) може да бъде ефективна. Тя премахва повърхностните непрозрачности, изглажда повърхността и позволява образуването на по-здрави и качествени връзки на новообразувалия се епител.

Ако има влошено зрение или помътняване на роговицата, се пристъпва към трансплантация на роговица.

Автор: д-р Владимир Петков – офталмолог

Екипът на „Термометър“ търси спонсори -фирми.                                                             За да продължим да ви срещаме с видни представители българската медицина.      С една цел – повече медицинска грамотност и култура.

Email: emilrafailov@abv.bg