Синдром на сухото око -част I-ва

Синдромът на сухото око е най-честото заболяване в офталмологията. Той представлява нарушение  на слъзния филм на окото, вследствие на намалена продукция или повишеното му изпарение от очната повърхност. Очният слъзен филм се състои от 3 слоя: външен липиден слой (произвеждан от мастните жлези на клепача, наречени Мейбомиеви жлези) среден воднист слой (произвеждан от слъзната жлеза) вътрешен муцинов слой (произвеждан от добавъчните слъзни жлези на конюнктивата).                                          Всеки от слоевете има важно клинично значение. Липидният слой например възпрепятства изпарението на сълзите, а муциновият слой способства за закрепването на слъзния филм към повърхността на окото. Намаленото количество на всеки един от слоевете води до нестабилност на слъзния филм и развитие на сухо око.

Eпидемиология                                                                                                                            От сухо око са засегнати 5-6% от общата популация и 34 % от хората над 40 – годишна възраст. Този синдром се наблюдава по-често при жени, вследствие на хормонален дисбаланс при менопаузален синдром.

Приемът на някои медикаменти също намалява слъзната секреция: антихипертензивни, антихистаминови, бета – блокери, диуретици, седативи, антидепресанти. Холинергичните медикаменти могат да предизвикат намаление на слюнчената и на слъзната секреция. Захарният диабет също се асоциира с повишена честота на сухо око.

Някои локалните медикаменти също могат да причинят сухо око поради нарушение на очната повърхност вследствие на алергични реакции, токсична епителиопатия и възпалителен отговор от хронично химично дразнене. Такива странични ефекти се съобщават при пациенти с глаукома, при които се прилагат антиглаукомни медикаменти, съдържащи консерванта бензалкониев хлорид.

Около половината от хората, носещи контактни лещи, също страдат от сухо око. Причината за това е от една страна фактът, че лещата абсорбира част от слъзния филм, а от друга че носенето на контактни лещи намалява чувствителността на периферните нерви и по този начин редуцира количеството на произвеждания слъзен филм.                Някои системни автоимунни заболявания също се асоциират със сухо око: Колагенози, ревматоиден артрит, системен лупус еритематодес, грануломатоза и полиангиит, синдром на Sjogren и др. Честотата на посочените заболявания е по-висока при жени.

Клинична картина:

Най-честите оплаквания включват: чувство на сухота; парене; усещане за чуждо тяло в окото – „пясък”; сърбеж; зачервяване; чувствителност към светлина; замъглено зрение.

Други оплаквания могат да включват болка, зачервяване, чувство на тежеств очите. Симптомите стават по-изразени при сух въздух, висока температура, продължителна работа с компютър и в края на деня.

Сълзенето e друг много чест симптом при сухо око. Механизмът за това е рефлекторен и се свързва с дразнене на нервните окончания на роговицата вследствие на сухотата. Това предизвиква повишена продукция на течност от слъзната жлеза както при наличие на чуждо тяло. Рефлекторната слъзна секреция обаче има предимно водниста съставка и не притежава лубрикиращите свойства на слъзния филм, затова не се задържа дълго върху очната повърхност и не я покрива добре. Тези сълзи се отмиват бързо и скоро след това окото отново е сухо.

Eтиология

Сухото око се проявява вследствие на повишеното изпарение на слъзния филм от очната повърхност или намалено образуване на съставките му.  Най-честите причини за повишено изпарение на слъзния филм са: намалена честота на мигане

Тъй като покритието на окото със слъзния филм става по време на мигането, всички дейности, които изискват повишено внимание и при които е намалена честотата на мигането, водят до изсъхване на очната повърхност: дълго четене, работа с компютър, гледане на телевизия. Наличието на климатик в помещението или източник на суха топлина допълнително изсушават очната повърхност. Затруднено или непълно затваряне на клепача: напр. при инсулт или синдром на Бел (при неврит на лицевия нерв). Намаленото количество на слъзния филм има няколко компонента: Намалена продукция на муциновия слой на слъзния филм в резултат на: химически изгаряния, в резултат на някои автоимунни заболявания (синром на Stevens-Johnson, цикатрициален пемфигоид), вследствие недостиг на витамин А, трахома, при използването на някои локални медикаменти. Намалената продукция на муцин води до неравномерно разпределение на слъзния филм по очната повърхност. Тя изсъхва по-бързо, като в тежките случаи може да се стигне до развитие на язва и дори до перфорация на роговицата.Недостатъчно количество липиден слой като резултат от дисфункция на мастните (Мейбомиевите) жлези на клепача, напр. при заболяването розацея. Много хора имат това заболяване само на клепачите, без да имат типичните за розацея промени по други части на лицето. Ако мастните жлези на клепача се блокират от прекалено гъст секрет, не се образува достатъчно липиден слой върху водния слой и последният лесно се изпарява. При бактериални възпалителни заболявания на клепачите и миглите (блефарит) също намалява продукцията на мазнина.

ДИАГНОЗА                                                                                                                                  Поставя се както по наличието на специфичните симптоми, така и със специализирани тестове, които могат да измерят както количеството, така и съставките на слъзния филм.

Тестът на Ширмер измерва директно количеството на основната съставка на слъзния филм и се използва за определяне на тежестта на сухото око. Изследването се извършва чрез поставяне на филтърна хартия с ширина 5 мм в конюнктивния сак. Тестът се извършва без анестезия и измерва количеството на слъзния филм, отделен за 5 минути. Намокряне на филтърната хартия под 5 мм е показателно за сухо око.              Времето на разкъсване на слъзния филм е тест, измерващ времето за поява на сухи петна по роговицата при оцветяване с флуоресцеин. При появата им за < 10 секунди той е положителен за сухо око.

Осмоларитетът на слъзния филм е по-чувствителен метод за измерване на тежестта на сухото око. Изследването става посредством лабораторен тест, който изисква 20 nl слъзна течност.