Очни заболявания

Синдром на сухото око – част II-ра

Профилактиката на сухото око включва избягване на екзацербиращите фактори – престой в задимени и запрашени помещения, продължителна работа с компютър.

Съпътстващи заболявания като блефарит трябва да бъдат лекувани. Перорални антибиотици като тетрациклин и доксициклин не само потискат развитието на бактерии при блефарит, но и втечняват секрета на мастните жлези на клепача и улесняват дренирането им. Това лечение често се прилага при розацея.

Лечението на сухото око се осъществява с овлажняващи очни капки и мехлеми. Изкуствените сълзи се поставят обикновено 3-4 пъти дневно, но при необходимост могат да се поставят и по-често. В такива случаи се препоръчват изкуствени сълзи без консерванти. Мехлемите са с много по-гъста консистенция и се задържат по-дълго време върху очната повърхност. Те се използват предимно вечер поради временното замъгляване на зрението, което предизвикват. При по-тежко сухо око могат да се използват и няколко пъти дневно. Несъвместими са с контактни лещи. Понякога е необходимо да се приложат последователно няколко вида очни капки, за да се установят най-подходящите за конкретния пациент.

Съществуват данни, че диета, богата на полиненаситени мастни киселини (омега-3) повлияват благоприятно сухото око. Възпалението, възникващо вторично в резултат на хиперосмоларитета на слъзния филм, може да се потисне чрез използването на локални кортикостероиди или имуносупресори – циклоспорин за локално приложение.

Хирургично лечение се прилага при тежко сухо око, неповлияващо се от консервативно лечение. Съществуват методи за временно запушване на слъзните точки. По този начин се блокира оттокът на сълзите към носа и така те се задържат върху очната повърхност. Блокирането на слъзния дренаж става посредством поставянето на колагенови или силиконови тапички в слъзните точки. При необходимост те могат да бъдат премахнати. При добър резултат от временната оклузия може да се прибегне до постоянна такава.

Интензивната пулсова светлина (IPL) е сравнително ново лечение на синдрома на сухото око, дължащ се на мейбомиева дисфункция. Техниката е използвана в дерматологията повече от десетилетие за лечение на розацея, акне и кожни лезии като доброкачествени кавернозни хемангиоми и телеангиектазии. При този метод се използва полихроматична светлина със спектър на дължина на вълната от 500 -1200 nm, която се насочва към кожата и се абсорбира от хромофори като меланин, хемоглобин и вода с образуване на топлина. IPL устройствата позволяват регулиране дължината на вълната и пулсовата продължителност, като по този начин се улеснява лечението на широк спектър от състояния при различни пациенти. Интензивността на лечението зависи от типа кожа на пациента. Повечето IPL устройства използват енергии с ниска интензивност (8.5−20 J/cm²) и трябва да бъдат зададени на режим “сухо око“. Върху очите се поставят защитни очни щитове, след което кожата в тази зона се покрива с ултразвуков гел. Лечението започва от едното до другото слепоочие, минава се по долната част на клепачите, като се третира и областта на носа с леко припокриващи се приложения. В края на процедурата мейбомиевите жлези се експресират ръчно, за да се подпомогне секрецията на мейбум. Повечето IPL протоколи за лечение включват 3 до 4 сесии, но броят на IPL сесиите може да варира в зависимост от тежестта на заболяването, характеристиките на пациента и субективното удовлетворение. За механизма на действие на IPL при Мейбомиева дисфункция има различни хипотези. Към някои от тях принадлежи разбирането, че чрез IPL се генерира топлина, която от своя страна втечнява мейбомиевия секрет и води до неговата по-лесна експресия.

д-р Ана Георгиева – Очна клиника “Зора” София