Стареене и дълголетиe
Съществуват много определения на стареенето. Ще представя едно, което е ясно и точно: “Многофакторен процес водещ до влошаване и упадък в органните функции с увеличен риск от заболявания и смърт”. От няколко години СЗО признава стареенето за болест. Днес, средната възраст в Япония е 84 години, в САЩ 79.5, България-74.8, като жените живеят с няколко години по-дълго от мъжете. Човек е много сложно същество и затова стареенето зависи от много фактори. Трудно е цялата налична информация да се вмести в единен свързан модел. Известно е че инструкциите за всяко действие в човешката клетка са в ДНК /дезоксдирибонуклеинова киселина/. Изключително важни клетъчни органели с отношение към стареенето са митохондриите, където химическата енергия се трансформира и акумулира в АТФ/аденозин трифосфат/. С напредване на възрастта многобройните клетъчни функции прогресивно се влошават, поради което се налага контролните механизми да се активизират за да се съхрани функционалността на тялото. Една от задачите на имунната система е да се справя с възникнали проблемни клетки чрез сложните действия на фагоцити, макрофаги, Т-лимфоцити, В-лимфоцити и така наречените клетки килъри. Ролята им е да отстраняват всичко, което изглежда проблемно в тялото.
В млада възраст имунната система действа отлично, но с напредване на възрастта нейната ефективност постепенно се влошава. Това води до възникване на имунни, възпалителни и онкологични заболявания. Известно е че клетките ни произлизат от клетка майка, наречена стволова клетка. Стволовите клетки са с дълъг живот. Във всяка човешка тъкан има такива клетки. Те заменят тези с изтекъл живот. Например клетките от покривните епители и еритроцитите са със сравнително кратък живот. Поради това те се подменят постоянно, а на медицинската наука са известни референтните граници на техния живот. Нервните клетки в мозъка живеят дълго и не се делят.
Учените видяха нови възможности за изучаване на болестите и разработка на нови диагностични и лечебни методи. През 2007 година Мартин Еванс получава Нобелова награда за успешното изолиране стволови клетки от мишка. Проф. Яманака решава да открие гените които съхраняват тези клетки в незряло състояние. Така той открива, че точно 4 определени гена, въведени заедно препрограмират зрели в стволови клетки. Така получените индуцирани плурипотентни стволови клетки, известни в науката като iPS-cells имат потенциала да се развият в зрели диференцирани нервни, чревни и други клетки. Откритието на теломерите от Елизабет Блекбърн, лауреат на Нобелова награда за откритията си в областта на стареенето бележи много важен етап в разбулването на проблема. В нейната книга „Ефектът на теломерите” тя и съавторката д-р Елиса Епъл, водещ здравен психолог, предлагат напълно ново разбиране на процесите на стареене и дълголетие. Те откриват, че свързващото звено между наследствеността и начина на живот, между ума и тялото, са именно теломерите. Теломерите се оказват онзи скрит механизъм, който обяснява защо и по какъв начин се изчерпват ресурсите на организма, а тяхната дължина определя колко дълго ще се наслаждаваме на изпълнен с енергия и здраве живот. Различни фактори водят до скъсяване на теломерите. Според Блекбърн един от тях е тютюнопушенето, свързано със силен окислителен стрес на целия организъм и съответно ускорено скъсяване на теломери. Изследване на бели кръвни клетки на жени пушачки показва, че теломерите в ДНК се скъсяват с 25-27 базови двойки годишно. Изчислено е, че пушенето на 1 кутия цигари всеки ден за период от 40 години скъсява продължителността на живота със 7,4 години. Най важни обаче са мутациите. Те представляват промени в генетичната информация на организмите, носител на коятo са молекулите на нуклеиновите киселини – ДНК и РНК. Причините за възникване на мутации могат да бъдат грешки при презаписването на наследствена информация в рамките на клетъчното делене, пряко въздействие на увреждащи фактори, кaто радиация, химически вещества (мутагени) , вируси и дефекти в системите за поправка на генетичната информация. В многоклетъчните организми най-общо мутациите могат да засягат репродуктивните тъкани и да бъдат предавани в поколенията или да засягат соматичните тъкани и да останат единствено в рамките на индивида.
В поредица от телевизионни участия в различни страни проф. Дейвид Синклер е категоричен, че старостта е поредната болест, с която човечеството трябва и може да се справи. За целта той счита за необходимо, в най-общ смисъл да се изведе тялото от зоната на комфорт. Според него хората в съвременния свят искат да са добре нахранени, без неудобства, дискомфорт, а именно това води до цял куп проблеми. Проф. Синклер предлага познати похвати, но в неговата методика всички те са обединени от това, че водят до усещане за дискомфорт. Той счита че първото нещо, което трябва да направим, за да живеем по-дълго, е да се храним по-рядко. Той пропуска едно или две хранения дневно и твърди, че това е променило живота му. Гладуването увеличава нивата на коензима никотинамид аденин динуклеотид (НАД+), който кара тялото да “поправя гените” по-активно и за съжаление намалява с възрастта.
С цел дълголетие са препоръчвани най- различни хранителни режими от автори от цял свят, както и храни с целебни свойства. Трудно и невъзможно е да се цитират всички. Например Валтер Лонго, директор на институт по дълголетие предлага диета за дълголетие. Тя прилича на модифицирана веганска диета, в която ограничени количества месо, млечни продукти риби и морски дарове са позволени. Тя би следвало да стане начин на живот за неограничено време. Препоръчват се пресни зеленчуци и плодове, ядки, зехтин, морска храна, бобови растения. Не се препоръчват месо, рафинирана захар, наситени /сатурирани/ мазнини, млечни продукти. За месо и млечни продукти прави уговорка, че могат да се приемат в ограничени количества и рядко. Повечето продукти в диететичната му листа са зелени листни, като спанак, коприва, лапад и подобни. Богати на фибри зеленчуци. Всякакви пресни плодове. Бобови растения и зеленчуци/леща, нахут/, ядки. Морски продукти с ниско живачно съдържание, като скариди, сьомга, тилапия. Препоръчва се избягване на меса/включително пилешко/ и млечни произведения. Ако млечните продукти не могат да се избягнат препоръчва такива от козе мляко. За хора с наднормено тегло са желателни не повече от две храненета дневно. Същото важи и за хора, лесно наддаващи на килограми. Хората с нормално за възрастта и ръста им тегло могат да си позволят три храненета дневно. Да не се приема храна3-4 часа преди нощувката. Полезно е гладуване няколко пъти годишно.
Диетата на Валтер Лонго изключва пърженето! Храната се приготвя на пара или се пече. Повечето диетолози препоръчват като особено здравословни определени храни – броколи, дива съомга, малини, къпини, боровинки, артишок, разнообразни фрешове от пресни плодове, джинджър и др. В заключение ще цитираме мисъл на Джон Баримор: “Човек не е остарял, докато съжалението не замени мечтите му”!…
Автор: д-р Сираган Дереджан – гастроентеролог
