Стенози на каротидната артерия
проф.Христо Цеков, неврохирург: “Изключително важни са профилактичните прегледи с ехография или т.н. доплер.”
Каква е функцията на каротидните артерии?
Двете каротидни/сънни/ артерии и базиларната артерия са основните артерии, осигуряващи кръвоснабдяването на мозъка. В основата на мозъка техните основни разклонения се свързват помежду си и създават т.н. Вилизиев кръг, който гарантира мозъчното кръвоснабдяване, дори когато някоя от тези артерии излезе от строя /нараняване, запушване, компресия/.
Какво е обяснението, че в над 90% от случаите на стеснение причината е атеросклероза?
Мозъчно-съдовата болест е една от трите основни причини за смъртен изход заедно с онкологичните заболявания и сърдечно-съдовата болест. България е на челните места по ранна смъртност в света, причинена от нарушенията в кръвоснабдяването на сърцето и мозъка. Тези нарушения се причиняват най-често от атероматозни плаки, които с нарастването си стесняват, а на по-късен етап запушват напълно кръвоносния съд. Освен стесняване на отвора на артерията, тези плаки могат да причинят нарушаване гладкостта на съдовите стени, с което предизвикват образуване на тромби, които откъсвайки се могат да запушат по дистално разположени артерии и да предизвикат инсулти. Причина за образуването на плаките, водещи до стеснение на кръвоносните съдове най-често е комбинацията от артериална хипертония и захарен диабет, които по традиция българинът не приема за болестно състояние.
Кои са сигурните симптоми за стеноза на сънната артерия?
Най-често е остро настъпваща слабост в левите или десните крайници, нарушаване на говора и промяна в съзнанието. Тези симптоми могат да отзвучат след адекватно и своевременно лечение в неврологично или неврохирургично здравно заведение, да останат без промяна, или да се подобрят след продължителна рехабилитация. Остро настъпилото преустановяване на кръвообръщението в сънната артерия може да завърши и със смърт. Друг, по перспективен вариант е преживяването на повтарящи се пристъпи с краткотрайна слабост или изтръпването на крайници. При втория вариант е възможна оперативна интервенция от неврохирург, с която да се подобри кръвоснабдяването на мозъка, посредством включването на друг кръвоносен съд в мозъчното кръвоснабдяване.
Мозъчен инсулт и каротидна стеноза. Какви резултати дава ехографията?
Мозъчният инсулт е в резултат на нарушение на мозъчното кръвоснабдяване в определен участък причинено от стенозиране /запушване/ или разкъсване на кръвоносен съд, според което инсултът е исхемичен или хеморагичен. Исхемичният мозъчен инсулт често е в резултат на стенозиране на сънната артерия и намаляване на кръвотока към мозъка. Изключително важни са профилактичните прегледи с ехография или т.н. доплер. Доплер е ученият, който в началото на 19 век установява, че ултразвуковите вълни се променят пропорционално на движещите се в кръвния поток елементи, като този ефект се прилага при изследването на обема и посоката на движение на кръвта в артериите. Изключително ефективна е техниката при откриването на стенози при изследването на екстракраниалната част на сънната артерия, т.е. в областта на шията. Съвременните апарати дават и висока прецизност и при изследването на интракраниалното кръвоснабдяване, диагностициране на артериовенозни малформации, големи аневризми, спазъм на артериите, постоперативен контрол на дебита.
При какъв процент на стеснение се увеличава риска от инсулт?
Мозъкът представлява около 2 % от теглото на тялото, но консумира 20-30% от минутния кръвен обем. Т.е. всяка минута, през всеки 100 грама мозъчна субстанция преминават над 50 мл. кръв. Ако този кръвоток се намали наполовина, човек губи съзнание, а под 10 мл. се развива некроза, т.е. необратим инфаркт. Така, че стеснения на сънната артерия под 50% вече носи сериозен риск от инсулт, а под 30% стеснението е показано за оперативна корекция.
Какви възможности дава медикаментознното лечение?
Медикаментозното лечение е основното лечение при случаите с мозъчно – съдова болест, протичащи със стенозиране на кръвоносните съдове. Първият етап са профилактичните мероприя: нормализиране на телесното тегло, физическа активност, диети, контрол над артериалната хипертония, захарния диабет и холестерола в кръвния серум. Вторият по важност етап е ранното лечение на настъпилия инфаркт, целящо редуциране на възможните мозъчни увреждания посредством медикаменти и мероприятия, целящи възстановяване на регионалния кръвоток, средства, които имат смисъл, ако се извършат до 4 часа от началото на инцидента. Следват медикаменти, протектиращи нервните клетки чрез балансиране на невроналния метаболизъм и електролитния обем. Към лечението се включват още антиагреганти, корегиране на хемореологичните параметри на кръвта, с оглед подобряване перфузията и кислородозахранването, поддържане на ефективно кръвно налягане. От изключително значение е мониторирането и контролирането на основните жизнени функции.
Кога хирургията е метод на избор?
Оперативното лечение включва няколко аспекта. На първо място са показанията за неговото прилагане, на второ място е избора на оперативния метод, който е най-подходящ за конкретния случай. Показани за оперативно лечение са случаите, при които луменът на сънната артерия е стеснен под 30% или при пациента са регистрирани неколкократни пристъпи на преходна исхемия. Оперативните методи са основно два. Ендовазалните оперативни техники целят преодоляването на стенозата на сънната артерия с нейното дилатиране/разширяване/ със специални балон катетри или поставянето на стенд, т.е. специална протеза в лумена на артерията и дублираща неговото предназначение. Откритата хирургия цели отстраняването на атероматозните плаки и възстановяване на кръвния ток. Провеждането на такова лечение намалява риска от нов инсулт 3 – 4 пъти.
Разговора води: Емил Рафаилов