Съвременни методи за хистопатологична диагностика в дерматологията
Дерматопатологията, високоспециализирана допълнителна квалификация в областта на дерматологията, се фокусира върху диагностицирането на кожни заболявания чрез микроскопско изследване на кожни биопсии. Традиционно дерматопатолозите разчитат на хистопатологията и имунохистохимията при верификацията на дерматологичните заболявания, вариращи от инфламаторни състояния до злокачествени неоплазии. Въпреки че тези методи предоставят ценна морфологична и фенотипна информация, те често не осигуряват молекулярни и генетични прозрения, необходими за комплексната верификация на множеството дерматологични нозологични единици.
Молекулярната патология направи революция в диагностичната медицина като даде възможност за подробен анализ на генетични и молекулярни аномалии. Разчитането на човешкия геном откри нови хоризонти за правилно дешифриране на биологичния потенциал на различни генетични мутации, използвайки широк набор от техники, включително полимеразна верижна реакция (PCR), флуоресцентна хибридизация in situ (FISH) и следващо поколение секвениране (NGS). Включването на тези молекулярно-биологични прийоми в дерматопатологията доведе до по-точна диагностика, по-адекватна предикция на биологичното поведение на неопластичните лезии и възможност за иницииране на персонализирани терапевтични стратегии. Най-голямо е значението на тези методи при диагностиката и определяне на прогнозата при пигментния кожен рак, епителните кожни тумори, инфекциозни състояния и генодерматози.
Меланомът, злокачественият пигментен кожен тумор, често поставя диагностични предизвикателства поради морфологичното си припокриване с доброкачествени меланоцитни невуси и някои мезенхимни кожни лезии. Приблизително 40-60% от меланомите съдържат мутации в BRAF гена, особено вариант V600E, което е от голямо значение както за верифициране на типа меланоцитна пролиферация, така и за селективния подбор на пациенти, подходящи за таргетно лечение с BRAF инхибитори (напр. вемурафениб). Мутациите в NRAS гена се срещат в 15-20% от меланомите, докато KIT мутациите засягат по-малка популация пациенти, основно тези с акрални лентигинозни и лигавични меланоми. Флуоресцентната in situ хибридизация (FISH) и сравнителната геномна хибридизация (CGH) се използват за идентифициране на хромозомни аберации, свързани основно с натрупване в хромозоми 6p и 7 и загуби в 9p и 10q. Наличието на по-голям брой хромозомни аберации се свързва с по-голям риск за метастазиране и определя по-лоша прогноза. Ето защо верификацията на молекулярния профил на различни гени (например, загубата на PTEN) е от изключително значение за предикция на агресивността на меланоцитната неоплазия.
Базоцелуларният карцином е най-често срещаният рак на кожата, който обикновено се характеризира с мутации в гена PTCH1, компонент на сигналния път на hedgehog. Открити чрез PCR и секвениране, тези мутации потвърждават диагнозата и обуславят провеждане на таргетна терапия с висмодегиб (инхибитор на този инфламаторен път). Пациентите със спиноцелуларен карцином, другия протопип на немеланомен рак на кожата, често позитивират TP53, HRAS и NOTCH1 генни мутации, идентифицирането на които може да създаде предпоставка за правилна диагностика и адекватна таргетна терапия. Някои спиноцеуларни карциноми се развиват в контекста на инфекция с човешки папиломен вирус, което определя важното значение на ДНК типизирането на тези инфекциозни причинители.
Молекулярната патология подобрява разбирането и диагностиката на различни възпалителни кожни заболявания. Като процес, характеризиращ се с доброкачествена кератиноцитна пролиферация, псориазисът е свързан с генетични предразположения, най-често обусляващи дисбаланс в придобития имунен отговор (напр. IL-17, IL-23). Лихен планусът и лупус еритематозусът се свързват с молекулярни особености в гени за интерферон тип I, откриваеми чрез техники за анализ на РНК.
Революционно е значението на генетичното секвениране за бърза и точна верификация на инфекциозните дерматози. Вирусът на херпес симплекс (HSV) и вирусът на варицела-зостер (VZV) са причинители на чести кожни инфекции, протичащи хронично-рецидивиращо и нерядко свързани с имунологични компликации. Човешките папиломни вируси също подлежат на ДНК серотипизиране с цел установяване на туморогенния им потенциал и специфичната им биологична прогноза. Откриването и идентифицирането на бактериални (напр. Staphylococcus aureus, видове Mycobacterium) и гъбични патогени (напр. Candida, дерматофити) в случаите, когато традиционните културелни техники са невъзможни за провеждане, сложни за реализация или забавят диагностичния процес, също разчита на молекулярната диагностика.
Генодерматозите са генетични заболявания, които се проявяват с кожни аномалии. Молекулярната патология е ключова при диагностицирането на тези състояния, основна група от които са семейството на епидермолизис булоза хередитария. Идентифицирането на мутации в гени като COL7A1 (дистрофичен EB) и KRT14 (симплекс EB) дава ранна и точна диагноза и позволява по-прецизна генетична консултация. Неврофиброматоза тип 1 (NF1) се характеризира с кожни прояви като петна cafe o’le и неврофиброми. Секвенирането на NF1 гена помага да се потвърди диагнозата, особено при атипични мозайки и при липса на фамилна анамнеза.
Интегрирането на техниките на молекулярната патология в дерматопатологията донесе множество предимства, фундаментално трансформирайки областта. Идентифицирането на генетични маркери улесни ранната диагностика на рака на кожата и персонализира терапевтичните възможности, подобрявайки неговата ефикасност. Верифицирането на специфични мутации при инфламаторните дерматози създаде основа за клинико-хисто-имунологична класификация на кожните болести, улеснявайки избора на адекватен лечебен подход.
Молекулярната патология се превърна в незаменим инструмент в дерматопатологията, предлагайки ниво на детайлност и специфичност, което надминава традиционните методи. Огромният научен интерес в тази сфера ще доведе до още по-задълбочени познания за патогенезата и етиологията на дерматологичните заболявания, подобрявайки диагностиката, терапията и по-рационалната индивидуализирана пациентска грижа.
Автор: доц. д-р Валентина Брощилова, д.м.
