Съдови заболявания

д-р Милан Цеков: “Атеросклерозата е хронично, прогресиращо заболяване…”

Кои са особеностите на дълбоката и повърхностна венозна система?

Сърдечно-съдовата система е съставена от сърцето и кръвоносните съдове. Кръвоносните съдове, които водят към сърцето, се наричат вени, а тези, които я отвеждат от сърцето – артерии. Най-големите вени в човешкото тяло са горна и долна празна вена. Те внасят неокислена кръв в дясното предсърдие на сърцето.

Венозната система на долните крайници може да бъде разделена на три системи: дълбока венозна система, намираща се под дълбоката мускулна фасция, повърхностна венозна система, намираща се между дълбоката мускулна фасция и кожата и системата на перфорантните вени, която свързва другите две системи. Последните са наречени перфорантни, тъй като преминават през анатомичните бариери, разделящи повърхностните от дълбоките вени. Основната част от венозната кръв на долните крайници се дренира чрез дълбоките вени – около 90%.

Как е структурирана лимфната система и каква е нейната функция?

Лимфната система е част от съдовата система, допълваща сърдечно-съдовата система. Изградена е от лимфни капиляри, които започват началото си от междуклетъчното пространство. По-малките съдове имат стени, изградени от ендотелни клетки, докато по-големите имат и гладкомускулни влакна и клапи. Лимфните съдове са изпълнени с лимфа.  Лимфата  представлява течност съдържаща мазнини, белтъци, фибриноген и лимфоцити. За едно денонощие  се образува около 2 – 2,5 л. лимфа. Тя изпълнява следните функции:

• Транспортна – пренася хранителните вещества, които са всмукани от стените на червата.
• Защитна функция.
• Хомеостатична функция – отвежда излишната течност в междуклетъчното пространство.

Към главните лимфни съдове се отнасят лимфните протоци, вливащите се в тях лимфни стволове. Лимфните протоци са два – гръден проток и десен лимфен проток.

Кои са причините за хроничната артериална недостатъчност на крайника (ХАНК)?

Хроничната артериална недостатъчност на крайника (ХАНК) е състояние на хроничен недостиг на кръв, доставяна от артериите към даден крайник. Известна е още като периферна артериална болест (ПАБ). Най-често засегнати са аорто-илиачният сегмент и артериите на долните крайници.  Може да се дължи на туморни процеси, компресиращи или пролифериращи в магистрални артерии, вродени малформации като хипоплазия или аплазия на магистрални съдове, автоимунни заболявания(облитериращ тромбангиит- болест на Бюргер, ревматоиден артрит, склеродермия, лупус), но най-често се дължи на захарен диабет и/или атеросклероза. Всички те имат един общ механизъм- стеноза, тромбоза или притискане на магистрални артерии, водещи до нарушена  перфузия на крайника.

Диабетната ангиопатия се характеризира със задебеляване на базалните мембрани на микрониво, с постепенна стеноза и в последствие тромбоза на малките периферни съдове( диабетна микроангиопатия), която след това се прехвърля и върху по-големите артерии (диабетна макроангиопатия).

Болестта на Бюргер, известна още и като облитериращ тромбангиит е заболяване, което засяга предимно млади мъже, основно пушачи.  Предполага се, че има автоимунна генеза и засяга основно артериите на долните крайници с постепенна стеноза и в последствие тромбоза.

Атеросклерозата е хронично, прогресиращо заболяване, което засяга вътрешния слой на големите и средните артерии на организма. Във вътрешния слой на артериите се отлагат мастни вещества и стените на съдовете стават по-дебели и по-твърди, което води до тяхното постепенно стесняване и по-късно запушване.

Стадии в развитието на ХАНК… Кои са клиничните прояви на ХАНК?

По отношение на долните крайници, симптомите на ХАНК се проявяват с болка и схващане в мускулите при изминаване на определено разстояние което прогресивно намалява (клаудикацио инетрмитенс). Т. е. пациентът изминава определено разстояние след което спира за кратка почивка. При горния крайник говорим за хронична исхемична умора на ръката. Както споменахме, острите процеси протичат драматично, симптомите са ясно проявени и диагнозата се поставя по-лесно. Хроничните процеси настъпват по-бавно и е желателно да се познават от хората тъй като това до голяма степен води и до ранната им диагностика. Първите симптоми, които ни подсказват за налична съдова патология са болка и схващане в мускулите на долните крайници при изминаване на определено разстояние, хронична исхемична умора на ръката. Разбира се подобна симптоматика могат да дадат и някои неврологични, ортопедични и автоимунни заболявания.

Първият стадий на ХАНК може да бъде без каквато и да е симптоматика и заболяването да бъде открито случайно при преглед. Пациентът няма оплаквани, но липсват или са отслабени периферните пулсации и АBPI (съотношение между налягането на горен и долен крайник е около 0,8. Вторият стадий се характеризира с появата на болки или схващане в мускулите. Подразделя се на два субстадия. При ст. II a – пациентът изминава без почивка над 100 м. АBPI е между 0,8 и 0,6. При ст. II b – клаудикационното разстояние е под 100 м. (т.е. инвалидизиращо клаудикацио) и АBPI е под 0,6. . III ст. се характеризира с болка в покой. В III a стадий болката е предимно нощем и преминава при пускане на крака надолу и при прием на обезболяващи. В III b стадии болката е постоянна и се влияе от силни обезболяващи. АBPI е под 0,4. IV стадии се характеризира с тъканна загуба- некрози, рани и гангрена на крайника.

Продължаваме със симптомите на остра артериална недостатъчност (ОАНК)

При остро настъпилата тромбоза или емболия клиничната картина е драматична. Характеризира се с остър миокарден инфаркт, исхемичен мозъчен инсулт, остра мезентериална тромбоза или ОАНК (остра артериална недостатъчност на крайника). От всички в обсега на съдовата хирургия влиза ОАНК. Останалите заболявания са обект съответно на кардиологията, неврологията и коремната хирургия до стабилизиране на пациента. ОАНК симптоматично се проявява със симптома на 6-те П-та: пристъп на болка, пулсова липса, побледняване, пареза, парестезия, понижаване на температурата на крайника. т.е. проявява се с рязка болка, изстиване на крайника, липса на палпаторен периферен пулс с последващи загуба на сетивност (чувствителност) и двигателна активност.

Последен въпрос – вашият опит от лечението какво показва?

Както всяко едно заболяване, откриването му в началните стадий води до по-голяма степен на успеваемост в лечението. Наличието на непълно запушване на артериите характерни за I-ви и II-ри стадии понякога се решават ендоваскуларно. Дори и да се наложи оперативно лечение (байпас), в ранните етапи когато периферните съдове са все още проходими, вероятността този байпас да функционира по-дълго време е по-голяма. По отношение на ОАНК, там важен е всеки час. Всяко едно забавяне намалява шансовете за успех и съответно повишава шансовете за загуба на крайника и трайна инвалидизация. За съжаление в България все още се запазва тенденцията за самолечение и търсене на лекарска помощ в терминалните стадии, когато процесът вече е необратим!…

Разговора води: Емил Рафаилов