Разговор с проф.Силвия Чернинкова

28

„Съмнението е привилегия на интелигентния човек“

На един „панаир“ на тъпотата кой печели най-много симпатии?

Този, който е по-агресивен и по-самомнителен. Не непременно най-тъпият. Който кокетира с тълпата и умее да я манипулира.

Тих, скромен, безличен, послушен и безкрайно бездарен. Има ли ги много? И още на кого е по вкуса персона, събрала в себе си толкова „позитиви“?

Има всякакви хора, послушни и непослушни, конюнктурни и бунтари, умни и посредствени. Не е задължително послушанието да се съчетава непременно с бездарието. Има и интелигентни хора, които са избрали послушанието за модел на поведение, защото са разбрали, че това е по-безопасно за самите тях и не крие рискове. А непослушанието по правило е по-рисковото поведение. Хора на високи властови позиции предпочитат по-компромисните, съответно по-послушни подчинени. Разбира се, има и изключения. Трябва да си наистина силна и благородна личност, за да можеш да приемеш и чуждо мнение, дори да е много различно от твоето. Колко са способни на това?! А персона, събрала в себе си безличие, послушание и бездарие, за съжаление  никак не е рядко явление. Такива хора  могат да се издигнат в йерархията в различни области, включително и в политиката. Кариерното израстване далеч не винаги предполага способности, интелект, познания. Често се случва много посредствени хора да стигнат до високи позиции, ако са послушни и угодни на служебното ръководство. Или ако са агресивни, безпардонни и минават, както е прието да се казва – „през трупове”.

За какво спорите със себе си?

Често „споря” със себе си, за казана дума, прибързана реакция, понякога неправилно поведение в определена ситуация. Самодоволството ми е много чуждо. В различните етапи от живота ми съм надграждала и в известна степен еволюирала. Приемам живота си и професията си като мисия, която трябва да се старая да изпълня добре.

Глупакът винаги е доволен. Интелигентният човек винаги се съмнява. Защо?

Естествено, че е така. Колкото повече знаеш и умееш, в житейски или професионален  план, толкова повече се стремиш да си перфектен и затова си самокритичен. Съмнението е привилегия на интелигентния човек.

Защо предателството от приятел боли най-много?

Точно защото е от приятел. Но се случва. Това означава, че погрешно си възприемал съответната персона за приятел. С възрастта започваш да разбираш, че на много малко хора може да имаш пълно доверие. А колко можеш да наречеш свои приятели? Също много малко хора, проверени във времето.

Вярно ли е, че за да направиш нещо, първо ти трябва да си Нещо?

Вярно е, защото за да направиш „нещо”, трябва да имаш натрупвания – талант, знания, опит, квалификация. Понякога цял живот няма да е достатъчен, за да направиш „нещо”.  Но в този смисъл пътят е по-важен от постигането на целта. Важното е, че си се опитал да постигнеш и направиш „нещо”.

Как познавате примитивното мислене?

Срещам се с него едва ли не всеки ден. И колко примитивни хора срещате – в магазина, на улицата, в обществения транспорт,  не смея да кажа – понякога и в службата. Комбинацията от примитивно мислене и агресия не е рядко явление. Но все пак да се опитаме да търсим дори и при най-примитивните хора позитивното. Човекът е сложно същество и не бих искала да подхождам с пълно отрицание към когото и да било.

Коя житейска философия носи белега на зрялост?

Не знам коя философия носи белега на зрялост, но знам каква е моята философия, на попрището жизнено „след средата”. С годините се променям и считам, че най-важното е да си толерантен към другите. Да не реагираш на лошото с лошо. Да се опиташ да мислиш като човека „отсреща”. Може би да го оправдаеш, дори и в лошите му постъпки. Да търсиш винаги и у всекиго „божията искра”, в смисъл на духовното, човешкото, доброто.

Как може да бъде спрян атакуващият кретенизъм?

Не знам дали може да бъде спрян. Опитвала съм се да воювам през годините с кретенизма, с несправедливостите, наблюдавала съм и други „воюващи”. Но битката е неравностойна и безрезултатна понякога.

Самотен ли е и защо интелигентният човек?

Да, може би е самотен. Но в самотата на великите умове на човечеството са се раждали гениални идеи и прозрения. Така, че в самотата на истинските интелектуалци и надарени личности има красота и величие.

Разговора води: Емил Рафаилов