Сърдечно-съдова профилактика

26
доц.Пламен Петровски

Общоизвестно е, че се говори за два вида профилактика : първична и вторична. Докато вторичната профилактика ( при вече съществуващо сърдечно-съдово заболяване) е по-широко застъпена в практиката на медиците от всякакъв ранг, на първичната профилактика категорично не се обръща необходимото внимание! А това е решаващ фактор за здравето на нацията. Това е въпрос на възпитание от ранна детска възраст, въпрос на дълготрайна правителствена политика, на упорита работа на родители, образователни и здравни органи.                                                                Кои са важните моменти  при сърдечно-съдовата профилактика :

Здравословното хранене

Хранителните навици се възпитават от ранна детска възраст. България е на челно място по затлъстяване в детска възраст. Факт, който обективно отразява нивото на възпитание на нацията. Недопустимо е тук, където разполагаме с качествена и екологично чиста храна да се отнасяме безотговорно към детското хранене. Навиците , формирани в детска възраст, остават за цял живот. Трябва да се знае, че калориите , приети в 4-5 хранения се обработват много по-качествено от същите по величина, но приети в 1-2 хранения. От тук трябва да започне „възпитанието“ на човешкия метаболизъм. Всички диети са вредни, когато са базирани на глад и едностранчиво хранене. Храненето трябва да съдържа всички базисни хранителни вещества, приети от достатъчно млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци. Синтетичните витамини, хранителни добавки, аминокиселини, ненаситени мастни киселини не допринасят за изграждане на здрав метаболизъм. Нездравословното хранене наред с психоемоционалния стрес стоят в основата на една от най-тежките и смъртоносни епидемии на съвремието- захарния диабет.

Двигателен режим

Следващият по значение голям фактор на сърдечно-съдовата профилактика. Детето трябва да се учи от ранна възраст на двигателна активност. Минимумът за детето е 10 часа, а за възрастния- 5 часа седмично. Младите хора масово разбират погрешно понятието двигателна активност. Те смятат, че концентрирането върху трупане на мускули и бодибилдинг е здравословен двигателен режим. Двигателната активност също трябва да е балансирана. Тя трябва да включва и леки натоварвания като разходки, джогинг, планински туризъм, плуване, тенис, баскетбол – активности, носещи и релаксация и положителни емоции. Двигателният режим се възпитава. Той трябва да се превърне в потребност , в задължителен елемент на здравословния живот.

Борба с психоемоционалния стрес

Здравният  бич на съвременността. Ковид пандемията показа недвусмислено значението на стреса за заболеваемостта от сърдечно – съдовите заболявания. Удвои се процента на самоубийства в млада възраст. Наблюдава се бум от страхово-тревожни състояния и панически атаки. Паническите атаки понякога протичат много тежко, с фаталистични мисли и усещания за надвиснала смъртна опасност. В България психопрофилактичната помощ е под всякаква критика! Затова се появява необходимост медиците от всякакъв ранг да провеждат психопрофилактика. Там, където няма компетентна и квалифицирана психопрофилактична помощ се отваря място за махленска терапия, нагнетяване на паника, препоръки на самозвани лечители, магьосничество и т.н. „Жълтата преса“ в голям обем допринася за влошаване на психическото състояние на хората. Четенето на листовките на медикаментите също не е за препоръчване при психолабилните пациенти. Хипохондриците са склонни да си приписват всички възможни нежелани ефекти на медикаментите. Много мои пациенти идват при мен на консултация с изрезки от вестници и подчертани пасажи от лекарствени листовки , които са причинили у тях объркване  и  недоверие.

Контрол на рисковите фактори

Големите сърдечно-съдови рискови фактори са добре известни на обществеността, но реалният им контрол е далеч от желаното. 3-4% от населението е с лошо контролиран диабет. Само 10% от хипертониците са с изряден контрол на артериалното налягане. Много пациенти отказват да лекуват хиперхолестеролемията, защото са погрешно информирани за вредата от статините. Искам само да спомена, че статините са едно от големите достижения на съвременната фармакотерапия. Те значимо намаляват сърдечно-съдовата заболеваемост и увеличават продължителността на живота. Тютюнопушенето е голям рисков фактор, а нашата страна е на второ място след Гърция в Европа по брой пушачи на глава от населението. Затлъстяването и стреса вече също се разглеждат като големи рискови фактори. Тук е мястото да споменем, че контролът на рисковите фактори трябва да започва в ранна детска възраст и да се превръща в начин на живот за всеки индивид.

Зависимости- никотин, алкохол, наркотици

Зависимостите играят все по-сериозна (за съжаление негативна) роля в социалния живот на съвременното общество. Липсата на перспектива, мотивация, лошата дисциплина, пропуските във възпитанието на подрастващите са все причини за разрастването на тези явления в съвременния живот. А вредата от тях е катастрофална! Особено тревожна е тенденцията за нарастване в голям мащаб на зависимостите сред подрастващите и учениците в гимназиална възраст.

Това изложение само набелязва главните насоки в сърдечно-съдовата профилактика. Всеки един  от отбелязаните проблеми изисква детайлно обсъждане, широка разяснителна работа и предмет на практическа дейност на медиците от всички звена на здравната система.

                                                   Автор: доц.Пламен Петровски – кардиолог