Проф. д-р Юлия Джоргова е един от най-уважаваните и ценени български кардиолози. Началник на клиниката по кардиология в болница „Света Екатерина“ – София. Национален консултант по кардиология.
Проф. Джоргова: „Българският пациент често с години разрушава здравето си“
В кои случаи инвазивната кардиология успешно „конкурира“ кардиохирургията?
През последните години инвазивната кардиология се развива изключително динамично, което се дължи и на напредъка в технологичен аспект. Тя се намесва в много области на кардиологията, които преди това бяха прерогатив на кардиохирургията. Днес, в повечето случаи, кардиохирургията не е единствения избор на пациента. Инвазивната кардиология включва диагностични и лечебни процедури. По-прието е лечебните процедури да се наричат интервенционална кардиология. Интервенционалната кардиология обхваща лечение на съдовете, които хранят сърцето /коронарни съдове/, но също така, съдовете на мозък, бъбреци, периферни съдове и пр. Т.е. намесва се в неврохирургията и съдовата хирургия.
В повечето случаи лечението на тези съдове е напълно сравнимо като резултат с хирургичното лечение. Остаряло е схващането, че хирургията решава въпроса веднъж завинаги, а стента е временно решение. Сегашните стентове са в определени случаи с по-дълготраен ефект и от венозните байпаси. Изключение правят случаи с дифузно увредени съдове, диабет и др.
В цял свят тежестта на лечението на голям брой състояния в кардиологията все повече се насочва към по-щадящи и минимално инвазивни процедури и все по-вече се избягва стандартната кардиохирургия. От конкуренцията на двете методики печели само пациента, тъй като и кардиохирурзите започнаха да търсят по-щадящи методи за лечение на пациента. Най-правилният подход би бил съвместна и допълваща се взаимно работа на двете специалности относно това, което е най-добро за пациента.
Факторът атеросклероза при исхемична болест на сърцето /ИБС/. Значение и последици.
Атеросклерозата е хроничен и прогресиращ процес, започващ от ранна възраст протичащ дълго време без изява, при който в артериите се натрупват плаки, които ги стесняват и нарушават кръвотока в тях. В даден момент и под влияние на различни фактори плаката може да се разкъса и да се образува тромб, чиято клинична изява най – често е острия миокарден инфаркт.
Атеросклерозата е генерализиран процес, т.е. може да засегне различни съдови области – сърце, мозък, крайници, бъбреци, аорта.. Клиничната картина е многообразна и зависи от локализацията и степента й и възникналите усложнения. Много често нейната първа изява е острия миокарден инфаркт или мозъчен инсулт. Приблизително 2/3 от общата смъртност в България се дължи на атеросклерозата и нейните усложнения по различни локализации.
Как ще степенувате по важност рисковите фактори, в основата на миокардния инфаркт? Да започнем с артериалната хипертония и нейното подценяване от пациентите. Добавям тук, лечението по „комшийски“, или пък с хапче като при главоболие. Моля да обясните защо хипертоникът трябва цял живот да пие лекарствата си. И още контролът на артериалното налягане.
Много е важен акцентът, който поставяте върху рисковите фактори. Основните рискови фактори са сходни като тези за атеросклероза и са добре познати – възраст, пол артериална хипертония, дислипидемия, захарен дибет, тютюнопушене, фамилна обремененост, липса на физическата активност. Не е въпрос как ще ги подредим, а да се знае че техният ефект се сумира. Важно е хората да знаят, че рисковите фактори за развитието на атеросклероза, исхемична болест на сърцето, респективно – инфаркт на миокарда, се делят на такива, които не можем да променим,като пол и възраст и такива върху които имаме възможност да влияем с лечение и промяна начина на живот.
Правилно обърнахте внимание на артериалната хипертония, тъй като тя е водеща сред тези рискови фактори. Не случайно артериалната хипертония се нарича „тихият убиец“. Артериалното налягане задължително трябва да е под 140/90 мм/жив, а при диабетици 130/80 мм/жив. Контролът на артериалното налягане не винаги е лесен – лечението на хипертонията е строго индивидуално,на различни хора влиаят различни лекарства и комбинации,а и трябва да се помни,че всяко едно лекарство влияе общо на целия организъм, така че „лекарството на комшийката може да е отрова за комшията”.
Друго важно за лечението е, че веднъж започнато, може да се коригира, но не да се спре самоволно. Не бива да се лекува от време навреме. Често се налага и сезонна промяна на антихипертензивната терапия. Важно е да се обърне внимание, че съществуват и т.нар. вторични форми на артериална хипертония, при които първопричината за високите и често неконтролируеми стойности на артериалното налягане са резултат от друг проблем, който съседката не може да диагностицира и съответно нейното хапче не върши работа. Не трябва да се забравя, че лечението на хипертонията включва промяна в начина на живот и при необходимост медикаментозно лечение, като постигане на желания контрол на АН не е знак за прекратяване на медикаментозното лечение, а напротив.
Проф. Джоргова, на какво ниво е медицинската култура на българина? В „Termometar.net” има специална рубрика на тази тема. Без да изпадам в подробности, мнението на авторитетни ваши колеги, че то е доста ниско. Вие какво мислите?
За съжаление аз съм съгласна с колегите. Пациентът трябва да знае, че той е активна страна във вземането на решения за своето лечение. Не само това, но той е и основният, който може да си помогне. Българският пациент често с години разрушава здравето си, а след това иска от доктора „магическо“ хапче, което веднага да го излекува.
Това че медицината в България е в сериозна криза, се вижда и с просто око. За съжаление за всички административни и финансови неуредици беше най-лесно да се обвини доктора, като това доведе до недопустим срив на доверие към медицината като цяло.
Медицинската култура трябва да се изгражда от ранна детска възраст. Дори и в по-късни етапи всеки човек трябва да разбере, че неговото здраве е негова отговорност . Жалко е, че голяма част от пациентите търсят квалифицирана медицинска помощ, едва когато заболяването е много напреднало. За щастие вярвам и забелязвам, че тези тенденции се променят при по-младото поколение – между 25 и 45 години. Те се опитват да променят начина на живот и храненето, като същевременно обръщат внимание и на превенцията, което говори, че медицинската култура се повишава макар и бавно.
Алкохол и сърце. Какво количество концентрат, примерно, седмично може да се консумира, без да вреди?
Ефектът от приема на алкохол е комплексен върху целия организъм, а не само върху сърдечно-съдовата система. За някои хора дори ниската и умерената консумация носи сериозен риск, напр. при фамилна анамнеза за чернодробно заболяване, при сърдечна недостатъчност, кардиомиопатии и др. Трябва да се избягва комбинацията на алкохол /независимо от дозата/ с антидепресанти, обезболяващи и др. Според някои изследвания , които последните години са дискутабилни, ниска доза алкохол, в частност червено вино, повлияват благоприятно ССЗ. Според препоръките безопасната дневна доза, но това не е препоръчителна, е 1 питие / 40 мл концентрат или 150 мл вино /за жени и 1 до 2 питиета дневно за мъжете. Това означава ако не пиете – не започвайте, а ако консумирате алкохол – нека е умерено в ниски дози.
И накрая – кои са златните правила, за да запазим сърцето си здраво?
Движение, движение и пак движение! Контрол на АН, холестерола и кръвна захар, правилното и разнообразно хранене, редуциране на стреса, спиране на тютюнопушенето.
Разговора води: Емил Рафаилов
Termometar.net търси рекламни консултанти: emilrafailov@abv.bg – оставете ваш телефон и ние ще ви потърсим!
