Тайнствената сила на илюзията
Обладани от тайнствената сила на илюзията, че правят само и единствено полезни неща, те всеки ден от сутрин до здрач се кипрят пред камерите и микрофоните. Ако обаче дрънкането им се събере излиза едно и също, с малки нюанси. Примери, колкото искаш! Ползите за обикновения човек, за всички нас е твърде мижава. Изключението, финансово, по-късно се прави само за определени категории, с чисто “хуманна” цел. Така се печелят избори, нали? От друга страна и малкото нормално, като позиция, сътворено с много усилия от техния мозък, често се обръща наопъки след часове!….Стигаме до силния на деня. Той отдавна вече не е един от нас. Обожествил се е, защото властта е сладка отрова. Веднъж вкусил, не може да я изостави. Тя е всичко – пари, положение, не ти пука за човека до теб, за хората. Никъде не издават свидетелство за бедност. Но и без него тя си личи. По всичко – скромното пазаруване, особено в малките населени места, в храната на масата. В поведението, по дрехите. Бедността има широка територия! Тя е очевидна, за съжаление. Иначе добре охранени персони размахват смело, забележете, коалиционен бюджет. Така отговорността е обща, разбирай, почти няма такава. Пак ще дадем на когото трябва, защото така трябва. Браво!?….Става дума за великодушно харчене на народни пари, за заеми, които ще изплащат поколения напред. Какво от това. Важното е сега да вържем нещата. После, няма после. А къде са реформите? За тях ще почакаме. До кога? Не е ясно. Иначе приказки по темата, колкото искаш. И така от години… От години само че нормалният свят върви уверено напред, а ние също така уверено се движим назад!.. Пак задавам същия въпрос. Кой е виновен за всичко това? Знаете отговора! Кой допусна в XXI в. в България 1. 9 млн. души да живеят в населено място без аптека? Чия е отговорността да бъдем водещи по онкологични и сърдечно-съдови заболявания? Има ли и как се изпълняват профилактични програми? Кой ги контролира и има ли реален ефект от тях? Защо сме на първо място в Европа по брой на болнични легла на глава от населението? Кому е нужно това? Има ли достатъчно персонал за тях?!.. Сигурно е удобно да живееш в розовия цвят на илюзиите, че ти си комфортно на върха, другите да му мислят. Така е, но не съвсем. Защото и децата знаят, че когато паднеш от високо, боли и то много. Това е неминуемо! Тогава?… Класикът Ерих Кестнер е категоричен:”Действията говорят по-силно от думите”. Трябват ни разумни, полезни и категорични действия. Защото в нас е силата, която ще ни помогне да тръгнем нагоре. Не заложим ли на интелекта, на грамотните хора, ще си останем винаги там, където сме сега. На онзи самотен остров, на бедността!
Емил Рафаилов
