Тиреоидит на Хашимото

16

доц.Лъчезар Лозанов, ендокринолог: „…Основна цел на  терапията е постигане на пълна компенсация“.

 Като начало трябва да уточним, че става дума за хроничен възпалителен процес на щитовидната жлеза. Какво е характерно за него и какво още трябва да знаем за това заболяване?

 Тиреоидитът на Хашимото е най-честото ендокринно заболяване, засягащо структурата и функцията на щитовидната жлеза. Неговите прояви са изключително разнообразни и могат да имитират редица други  заболявания, често с противоположна характеристика, в зависимост от възрастта  и влиянието на външните фактори. При един и същи пациент заболяването може да претърпи различно развитие през различните етапи от живота. От друга страна, тиреоидитът на Хашимото нерядко се съчетава  с други автоимунни заболявания от ендокринно и неендокринно естество, като захарен диабет-тип 1, надбъбречно-корова недостатъчност (Адисонова болест), псориазис, пернициозна анемия и др. Това усложнява протичането на нарушенията и  може да  замаскира клиничната картина.

 До каква степен са ясни причините за Тиреоидит на Хашимото?

В основата е генетичната предразположеност, която може да бъде унаследена в различна степен, с възрастов пик между 30 и 50 години и съотношение между двата пола приблизително 1: 20 в полза на жените. При изявата участват хуморални и клетъчно-медиирани автоимунни реакции, с участието на голям брой цитокини, имуномодулаторни протеини и антитела, което води до лимфоидна инфилтрация. Автоимунната реакция може да се развие в различни посоки и да бъде от различен тип. Това зависи от преобладаващите фактори – стимулиращи, блокиращи или деструктивни. Но, за да се изяви автоимунната реакция решаващо значение имат редица външни фактори, като някои инфекции, особено на дихателните пътища и съзъбието, тютюнопушене и хроничен стрес. Техният ефект зависи от възрастта, наличието на бременност, съпътстващи заболявания,  прием на някои медикаменти, хранителни навици, професия и др. Редица замърсители на околната среда (пестициди с високо съдържание на дитиокарбамати, нефтени продукти и някои пластмаси) могат да имат подобен ефект. Радиационни фактори също играят роля. Доказано е  увеличение честотата на тиреоидните антитела  6-8 години след аварията в Чернобил при деца и юноши, изложени на радиация.  Честотата им при подрастващите  в Беларус е останала повишена 13-15 години след аварията в Чернобил.

 Кои са най-честите оплаквания на пациентите?

Клиничният ход е твърде разнообразен. В много от случаите се наблюдава спонтанен преход от едно в друго функционално състояние, при един и същ пациент може да има епизоди на нормална, намалена или повишена функция през различни периоди на живота, което определя различни и многообразни симптоми. Общата тенденция е към развитие на хипотиреоидизъм, при който най-честите симптоми са обща умора, отпадналост, сънливост, покачване на тегло поради задържане на вода и натрупване на мазнини в тялото, покачване на артериалното налягане, суха кожа, чупливост на ноктите и косопад. При жените могат да се явят менструални нарушения и стерилитет. При хиперфункция основните оплаквания са сърцебиене, изпотяване, повишена нервност и редукция на тегло. При по-възрастните могат да се изявят ритъмни сърдечни нарушения, инфаркт и инсулт. В голям процент от пациентите имат видимо увеличена и плътна щитовидна жлеза. Трябва да се има предвид, че при около 40% от пациентите с доказано заболяване никога не се изявяват хормонални отклонения и съответно няма клинична симптоматика.

На какъв етап идват при вас – навреме ли са насочени или някой „специалист“ се е опитвал да ги лекува?

В света на глобалните комуникации смея да твърдя, че много хора са запознати със заболяването. Особено тези, които имат близки и роднини с тиреоидит на Хашимото. Зачестяват и хората, които извършват редовни профилактични прегледи веднъж годишно. Разбира се има и много пациенти, преминали за своите оплаквания през специалисти кардиолози и невролози без да е поставена точна диагноза. Но, в много случаи заболяването се поставя случайно, най-вече при тези, при които няма хормонални нарушения и съответно няма симптоматика. Особено важен период за изследване на щитовидната жлеза е при жени, които искат бременност или вече са бременни. При тях задължително трябва да се извършат изследвания. Недиагностициран хипотиреоидизъм може да доведе до аборт или да има трайни последствия за нервно-психическото и телесно развитие на плода. За радост са малко случаите, които не искат да се лекуват поради страх от хормоналното лечение, тези, които нямат особени оплаквания, желание за лечение с добавки и билки.

  Какво включва диагностиката?

Диагнозата се основава на три основни критерии: а) клиничната характеристика на щитовидната жлеза; б) наличие на тиреоидни антитела в серума; в) ехография на щитовидната жлеза. Констелацията „гуша и хипотиреоидизъм“ при болни в зряла и напреднала възраст е почти сигурно указание за поставяне на диагнозата при липса на оперативни интервенции върху щитовидната жлеза. Съвременните високочувствителни тестове за определяне на тиреоидните антитела в серума ТРО-ab (МАТ) и/или TG-ab (ТАТ), дават позитивни резултати в над 90% от болните с тиреоидит на Хашимото, но в някои случаи негативните антитела не могат да изключат диагнозата и  изискват проследяване.

 Лечението?

Лечението на тиреоидита на Хашимото зависи главно от функционалния статус на щитовидната жлеза. На заместително хормонално лечение с левотироксин подлежат всички болни с клинично изявен хипотиреоидизъм, както и тези със субклинични форми, ако са налице нарушения в липидния профил, уголемена щитовидна жлеза или прояви на тиреоид-асоциирана офталмопатия. Основна цел на терапията е постигане на пълна компенсация.

Трябва да е ясно, че веднъж изявило се заболяването е за цял живот и при пациентите с хипотиреоидизъм изисква лечение без прекъсване. Целта е да се компенсират хормоналните нарушения, а не да се лекуват антителата, т.е. не е възможно лечение на основната причина и съответно пълно излекуване. Тези от тях с хиперфункция (Хашитоксикоза) обикновено се лекуват около 1  -1,5 години, като след това жлезата може да остане в нормален хормонален статус и ще изисква само наблюдение или да премине към намалена функция, изискваща лечение с тиреоиден хормон.

Лечението със селен все още е дискутабилно и е оправдано в случаите с лабилно протичане на заболяването или при нормални хормонални резултати, но със силно повишени антитела. Целта е да се редуцират нивата на антителата, но ефекта е при около 20-25% от пациентите.

Разговора води: Емил Рафаилов