Тумори на бъбрека
проф.Панайот Куртев – онколог: „Много бъбречни тумори се намират случайно по време на преглед.”
Какво е обяснението на факта, че в началния стадий туморите на бъбрека се развиват безсимптомно?
В началото на заболяването туморът се развива в паренхима на бъбрека, ако обаче ангажира легенчето то първият симптом ще бъде безболкова хематурия.
До каква степен има яснота по отношение на факторите, в основата на това заболяване?
Ненаследствени рискови фактори: използване на тютюн. До една трета от случаите при мъжете и една четвърт от случаите при жените могат да бъдат свързани с тютюнопушенето; хипертония; професионално излагане на трихлоретилен, кадмий, азбест и нефтопродукти; затлъстяване; хронична бъбречна болест и придобита кистозна болест на бъбрека, свързана с дългосрочна диализа.
Генетично предразположение/Фамилни синдроми / Идентифицирани са няколко фамилни синдрома на рак на бъбреците. Въпреки че представляват малцинство от пациенти с карцином, индивидите, засегнати от тези наследствени заболявания, имат предразположение за развитие на рак на бъбреците, който често е двустранен и многоогнищен.
Кои са стадиите в неговото развитие?
Най-често използваната система за определяне на стадия на карцинома на бъбречните клетки е стадийната система тумор-лимфен възел-метастази (TNM), очертана от Американския обединен комитет за рака (AJCC). В първи стадий заболяването обхваща всеки тумор не по-голям от 7см. в най-голямата си част и ограничен в бъбрека. Втори стадий включва всеки тумор по-голям от 7см. в най-голямата си част, но ограничен в бъбрека. Трети стадий на болестта е налице, ако има метастази на регионални лимфни възли, или туморът се простира в главни вени или перинефралните тъкани, но не и ипсилатералната надбъбречна жлеза, нито фасцията на Герота (Gerota). Четвърти стадий на заболяването включва всички далечни метастази или тумори, нахлуващи извън фасцията на Герота (Gerota) или съседно продължение в ипсилатералната надбъбречна жлеза.
По кои симптоми човек може да се ориентира, че има такова заболяване?
Много бъбречни тумори се намират случайно по време на преглед. Само 10% от пациентите проявяват класическата триада хематурия, болка и подутина.
Първоначалното представяне може да бъде паранеопластичен синдром или лабораторна аномалия, включително повишена скорост на утаяване на еритроцитите, загуба на тегло/кахексия, хипертония от повишен ренин, анемия, хиперкалциемия (освобождаване на вещество, подобно на PTH), повишена алкална фосфатаза, полицитемия (повишен еритропоетин) и синдром на Стофер (Stauffer) (обратима, неметастатична чернодробна дисфункция, която обикновено се решава, след като първичният тумор е отстранен).
Приблизително 50% от пациентите с карцином на бъбречните клетки са с локализирано заболяване, 25% с локално напреднало заболяване и 25% до 30% с метастазирало заболяване.
Виждате, че при едно обстойно изследване карцинома не се развива изцяло безсимптомно!
Какво включва прецизната диагностика?
Първоначалните действия при пациент с бъбречен тумор включват анамнеза и физически преглед, пълна и диференциалена кръвна картина, пълен химичен панел и PT/PTT.
КТ сканирането на корема и таза, с и без контраст, е стандарт за оценка на бъбречните тумори и регионалните лимфни възли. Ако КТ сканирането покаже инфилтрация на бъбречна вена и/или долната куха вена, това обуславя извършването на ЯМР на коремната и гръдната кухина.
Препоръчва се и рентгенография на гръдния кош. Сърдечна томография се обуславя от голям първичен тумор или симптоми, предполагащи белодробно или медиастинално засягане като кашлица, хемоптиза или гръдна болка.
Костното сканиране е показано при пациенти с повишена алкална фосфатаза, хиперкалцемия, патологична фрактура или костна болка.
ЯМР на мозъка обикновено се запазва за пациенти с клинични признаци, предполагащи мозъчни метастази. Все повече се извършва в някои центрове като част от първоначалното определяне на стадия при асимптоматични пациенти с метастазно заболяване.
Разговора води: Емил Рафаилов
