Уролитиаза – диагностика и лечение

136

проф. Димитър Младенов – уролог

 

проф. д-р Д. Младенов: „Профилактиката и метафилактиката на уролитиазата са основните проблеми пред съвременната медицина“…

Какво включва професионалният подход при диагностика на уролитиаза?

Съвременната медицина разполага с достатъчно модерни методи на изследване, които позволяват уролитиазата да се диагностицира точно и навреме. Това включва подробна анамнеза, клинична находка, биохимични лабораторни изследвания на кръв и урина, урокултура с антибиограма, ехография, обзорна и екскреторна урография, сцинтиграфия и изотопна нефрограма. С голям успех се използват и компютърната аксиална томография (КАТ) и/или ядреномагнитен резонанс (ЯМР) с контраст за диагноза на уролитиазата.

Как ще коментирате възможностите на консервативното лечение? Какви са неговите резултати?

Правилното лечение зависи от големината, локализацията, химичния състав на конкремента, както и от функционалното състояние на бъбреците, нарушенията в дренажа, наличието на инфекция или други придружаващи заболявания. От своя страна то се разделя на консервативно и оперативно.                                                      Консервативното лечение бива: лечение на бъбречната колика и лечение на уролитиазата в интервала извън нея.                                                                       Лечението на бъбречната колика най-често се провежда амбулаторно с перорални спазмолитични, аналгетични и противовъзпалителни медикаменти. Препоръчва се покой на легло. При дълготрайни и затегнати бъбречни колики се препоръчва хоспитализация на пациента.                                                           След отзвучаване на коликата пациентите подлежат на щателно изследване, за да се установи точната локализация на конкремента, неговата големина и настъпилите промени в бъбреците.                                                                                                Лечението на уролитиазата в интервала извън бъбречната колика е комплексно. Целта е лечение на инфекцията, нормализиране на обменните процеси, регулиране на алкално-киселинното равновесие и укрепване на общото състояние. С голям успех се прилагат балнеолечение, диетолечение и медикаментозно лечение. Ефектът от лечението зависи от формата и големината на камъка, неговата локализация, химически състав и общото състояние на пациента.                                                                                                           Въпреки съвременния напредък на медицината все още няма ефективни медикаменти с доказани качества за консервативно лечение на уролитиазата. Проучените досега лекарства се използуват само за профилактика и матафилактика на заболяването.                                                                      

Кога оперативноло лечение става задължително?                                              Оперативното лечение при уролитиаза дава възможност за радикално отстраняване на камъка, но и да се извърши корекция на причините, довели до нарушения в дренажа и образуване на конкременти. Оперативната стратегия и тактика се определят от общото състояние на пациента, големината на конкремента, неговата локализация (едностранно или двустранно), химически състав, бързината на нарастването му, рецидивиране, наличието на придружаваща инфекция, функционалното състояние на бъбреците и други фактори.

Индикациите за задължително оперативно лечение са следните:

  1. Силни болки, нарушаващи качеството на живот на пациента.
  2. Продължителни и често повтарящи се макроскопски хематурии.
  3. Неповлияваща се от медикаменти хипертония
  4. Трудно лечима хронична инфекция на пикочните пътища, поддържана от уролитиазата.                                                                                                                 5.Тежки морфологични изменения в отделителната система (хидронефроза и хидроуретер).                                                                                                               6.  Калкулозна анурия.                                                                                                   7. Калкулозна пионефроза, водеща до уросепсис.                                                         Днес непрекъснато се стесняват индикациите за отворено оперативно лечение на уролитиазата. Това са пациенти с размери на камъка над 2,5-3 см., наличие на тежки вродени аномалии, довели до образуване на камък ( стенози, добавъчни съдове), данни за хидронефроза, пионефроза и други. При двустранна бъбречна литиаза се предпочита да се оперира по-запазения бъбрек, а на втори етап – по-увредения. Ако камъните са  разположени в бъбрека и уретера първо се оперира този в уретера или и двата едновременно. При камъни в бъбрека и пикочния мехур първо се започва с този в бъбрека, а по-късно и този в мехура. При двустранната кораловидна литиаза се подхожда индивидуално.                                                                                       Какво показват резултатите от екстракорпоралната литотрипсия на пикочни камъни?                                                                                                         Лечението на конкременти в бъбрека и уретера с апарата за екстракорпорална литотрипсия е едно от най-големите постижения в урологичната практика. Неговото приложение отвари нова страница в лечението на уролитиазата. Днес той е възприет като безвреден и ефективен метод за лечение, който в голяма степен замества редица класически оперативни интервенции за лечение на уролитиазата.      Съществуват и голям брой ендоскопски операции за отстраняване на конкременти от отделителната система, които заслужават внимание.                                                    Проф. Младенов, на какво се залага при профилактиката на уролитиаза?  Профилактиката и метафилактиката на уролитиазата са основните проблеми пред съвременната медицина. Тяхното правилно провеждане зависи от редица фактори като химичен състав на конкремента, наличие на вродени аномалии на отделителната система, вид на хигиенно – диетичния режим на пациента, фамилна обремененост, генетична предразположеност и други. Ето защо те трябва да бъдат комплексни, индивидуални и целенасочени.        Диспансерното наблюдение на пациентите с уролитиаза също спада към мерките за профилактика на заболяването. Те трябва да се диспансеризират, поради хроничния характер на симптомите и оплакванията, големия брой чести рецидиви и необходимостта от тяхната ранна диагностика и други.                                     Диспансерното проследяване се осъществява от личния лекар на пациента. Периодично се правят изследвания и консултации с уролог, а при необходимост и с нефролог. Желателно е пациентите да се водят на диспансерен отчет и в болницата, където са лекувани и оперирани. Лекуващите им лекари най – добре познават тяхното състояние.

                                                                   Разговора води: Емил Рафаилов

Termometar.net търси рекламни консултанти: emilrafailov@abv.bg – оставете ваш телефон и ние ще ви потърсим!