Уролитиаза – консервативно лечение – разговор с проф. Димитър Младенов – уролог

47

 Защо лечението на уролитиазата е комплексно?

Причините за уролитиазата могат да бъдат различни биологични, климатични, битови и други фактори, както и нарушенията в хомеостазата на организма или вродени анатомични аномалии. В този смисъл нейното лечение е комплексно. Най-общо то се разделя на консервативно и оперативно. Изборът на подхода зависи от големината, локализацията и химичния състав на конкремента, както и от функционалното състояние на бъбреците, нарушенията в дренажа, наличието на инфекция или други придружаващи заболявания.

 От какво се определя избора на консервативно лечение ?

Изборът на консервативно лечение е строго индивидуален и се определя от различни критерии. То задължително включва лечение на бъбречната колика и лечение в интервала извън нея.                                                                                            Бъбречната колика е най-честият симптом при уролитиаза. Нейното лечение изисква бързо и ефективно отстраняване на болката и различни мерки за възможно най-бързо отстраняване на конкремента.                                                                         Консервативното лечение на уролитиазата в интервала извън бъбречната колика е задължително комплексно. То трябва да премахне инфекцията в отделителната система, да нормализира обменните процеси и алкално-киселинното равновесие в организма на пациента и да укрепи общото му състояние. За тази цел се използват балнеолечение, диетолечение и/или медикаментозно лечение. Ефектът от него зависи от формата и размерите на конкремента, неговата локализация, химически състав и общото състояние на пациента.

 Какви са очакваните и действителните резултати от балнеолечението?

Балнеолечението действува противовъзпалително, спазмолитично и диуретично. Заедно с това оказва положително влияние върху уроинфекцията, усилва перисталтиката на уретера, намалява кристализацията на солите в урината, променя PH на урината, увеличава диурезата и подпомага спонтанното елиминиране на песъчинките.            Днес балнеолечението е част от комплекса за лечение на уролитиазата. То включва спазване на определен питеен режим, извършване на специални бански процедури в условията на даден курортен фактор. Към тях е желателно да се прибавят подводен масаж и душове, лечебна физкултура и други процедури. Този лечебен комплекс се определя индивидуално за всеки пациент от специалист-балнеолог.                            Питеен режим                                                                                 Питейния режим с минерална вода е важен фактор в балнеолечебния комплекс. Приемането на минерална вода намалява относителното тегло на урината и премахва опасността от кристализиране на намиращите се в нея соли. Увеличаване на количеството на урината дава добра възможност за промиване на пикочните пътища и елиминирането на малки песъчинки.                                                                     Количеството минерална вода, което трябва да приемат пациентите зависи от общото им състояние и това на бъбреците. Нормалният прием е около 1800 – 2000 мл. минерална вода на денонощие, който се разпределя на 5-6 приема.                             Банско лечение                                                                                Друга основна съставна част на балнеолечението е банското лечение.  При него топлата минерална вода увеличава притока на кръв към бъбреците и подобрява тяхното кръвоснабдяването, което увеличава количеството на диурезата. Топлинният фактор оказва положително влияние върху гладката мускулатурата на пикочните пътища и подобрява тяхната перисталтиката. Повишената по този начин диуреза улеснява елиминирането на малки кристали, песъчинки и конкременти навън от организма.       Курортен фактор                                                                           Значението на курортния фактор е безспорно в балнеолечебния комплекс. Промяната в климата, откъсването от ежедневието, новите преживявания и контакти оказват положителен ефект върху общото състояние на нервната система на пациента. Препоръчват се чести, но краткотрайни разходки, упражнения без големи физически натоварвания и изпотявания. Това подобрява обмяната на веществата и намалява опасността от кристализация на минералните соли в урината.                 Балнеолечението е най-добре да се провежда през пролетта и есента (май, юни и септември, октомври). Горещият климат не е подходящ, тъй като пиенето на топла минерална вода и топлите вани предизвикват обилно изпотяване, което намалява количеството на диурезата.

Какво е мястото на диетолечението?

Значението на диетолечението в етиопатогенезата на уролитиазата е донякъде спорно. От една страна чрез него могат да се ограничат веществата, благоприятстващи образуването на конкременти в кръвта и урината на пациента. От друга обаче повечето от тях се образуват по ендогенен път в организма, което е заложено генетично. През последните години се приема тезата, че диетолечението не играе съществена и определяща роля във формирането на конкреметите, но е неразделна част от консервативното лечение на уролитиазата.                                                   Диетолечението при пациентите с уролитиаза зависи основно от предварително определения химически състав на конкремента.

При оксалатните конкременти е необходимо да се ограничат храните, съдържащи много оксалова киселина и калций. Това са предимно спанак, лапад, сини сливи, цвекло, какао, шоколад, чай, салата, зелени домати, патладжани,  магданоз, люти чушки,  чубрица, смокини, къпини, мляко и млечни храни, консервирани плодове, тлъсто свинско месо и витамин С. Хляб и тестени произведения трябва да се приемат до 200 г. дневно.                                                                                                                     За пиене са подходящи слабо минерализирани и алкални води от Хисар, Момина баня, Горна баня, Меричлери и други.

При фосфатните конкременти  трябва да се избягва употребата на храни, съдържащи калций – това са мляко и млечни произведения. Задължително трябва да се намалят храните, съдържащи фосфор – яйчен жълтък, сирене, фасул, грах, орехи, риба, хайвер, карантия и други.                                                                                                Препоръчва се пиенето на липов и шипков чай, подкиселяваща минерална вода  от Михалково, Хисар, Горна баня и  всички газирани води и напитки.

При пикочнокиселинните конкременти стремежът е урината да се алкализира чрез храни и течности и да се увеличи диурезата. Забранява се употребата на храни от животински произход като карантия (бъбреци, черен дроб, далак, момици, мозък, пача, хайвер), телешко месо, сланина, тлъсти риби (сом, херинга, паламуд), бобови варива (боб, грах, леща), жълтъци от яйца, спанак, шоколад, какао, кафе. Всички те увеличават синтеза на пикочна киселина в организма на пациента.                     Препоръчва се пиенето на алкална минерална вода от Хисаря или от Горна баня. Забранява се консумирането на всички видове газирани напитки и води.

При цистиновите конкременти  диетата е подобна на тази при уратната литиаза. Добре е да се ограничи консумацията на месо, риба, мляко, млечни продукти, орехи. При диуреза над 3 литра кристализирането на цистин практически прекъсва. Препоръчва се също пиенето на алкални минерални води.                                                                     На всички пациенти с уролитиаза се препоръчва да спазват оптимален питеен режим през цялата година и приемат от 1,5-2,5 л. на денонощие в зависимост от сезона. От особено значение е течностите да се приемат през цялото денонощие. То трябва да започне сутрин след ставане от сън и да продължи вечер до преди лягане за сън през 2-3 часа. Подходящо е течностите да се приемат в едни и същи часове. Желателно е преди да се започне питейното лечение да се знае какво е рН на урината.

Следващ момент в нашия разговор – билколечението само в общия комплекс на терапията. Защо?                                                                                                    Използуването на билки при уролитиазата е симптоматично. На него не може да се разчита като на самостоятелен метод за лечение. То се прилага на принципа “ако не помогне, няма да навреди”. При него се получават добри и трайни резултати, ако се комбинира с всички форми на консервативно, оперативно или друг вид лечение.                                                                                                                          За лечение на уролитиазата българската народна медицина препоръчва и използва различни лечебни растения като мечо грозде, кора от леска, свила от царевица, божур, брош, брусница (червена боровинка), бяла бреза, великденче, гръмотрън, дървениста хортензия, жълтуга, златник, индийски бъбречен чай, кисел трън, ленено семе, махония, муханка, офика (самодивско дърво), полски хвощ, пръстотрън, росен, черна метла, шипка и много други.

 Накрая, какви са вашите съвети към пациентите?

  1. При съмнение за уролитиаза да се извърши образно изследване на отделителната система за потвърждаване или отхвърляне на диагнозата.
  2. Проучване на фамилната обремененост и генетично предразположение на пациента.
  3. Спазване на хигиенно – диетичен режим:                                                                      – прием на оптимално количество течности в зависимост от сезона – смяна през 30 дни на различна по състав минерална вода, дори и чешмяна                                          – консумиране на прясна, неконсервирана храна                                                          – повече движение и при възможност спортуване                                                         – избягване на дразнещи храни – силни подправки, концентрати, газирани напитки     – профилактика на инфекциите на пикочните пътища и тяхното рецидивиране              – профилактични прегледи при общопрактикуващ лекар и специалист уролог.

                                                 Разговора води: Емил Рафаилов

Termometar.net търси рекламни консултанти: emilrafailov@abv.bg – оставете ваш телефон и ние ще ви потърсим!