Уролитиаза – разговор с проф. Димитър Младенов

124

проф. Димитър Младенов завършва Медицинска Академия,София през1979г. В клиниката по урология работи от 1982 г. Последователно защитава кандидатска и докторска дисертация. Специализирал е в Дания, Япония, Германия, Австрия,Великобритания и др. През 2007 г. е избран за професор по урология и е началник на направление „Обща урология” в Клиниката по урология при УМБАЛ „Александровска”, София.

 

проф. д-р Д. Младенов:  „Заболяването се среща във всички възрасти, но най-често пациентите са между 20 и 50 години“..

 Защо уролитиазата е едно от най-разпространените заболявания ?                  Уролитиазата е наистина едно от най-широко разпространените заболявания. Причините за нейното развитие могат да бъдат различни, непрекъснато променящи се с времето биологични, климатични, битови и други фактори.                                                      В Европа уролитиазата се диагностицира при около 3-4 % от населението. Най-често се среща в Скандинавието, Западна Англия, Холандия, Югоизточна Франция, Южна Испания, Италия, южна Германия и Австрия. Подобна е честотата и на Балканския полуостров, азиатската част на Русия, Задкавказието, Урал, Поволжието и басейна на река Дон.                                                                                                              България също попада в района на ендемично  разпространение на уролитиазата без тя да е наследствено заболяване.                                                                         Заболяването се среща във всички възрасти, но най-често пациентите са между 20 и 50 години. Това включва над 50% от населението. Не е пощадена и детската възраст. Уролитиазата се среща почти еднакво при мъжете и жените с лек превес на мъжете. Двата бъбрека се засягат почти еднакво от заболяването с леко преобладаване на дясната страна.

Проф. Младенов, какво е вашето обяснение, че уролитиазата е полиетиологично заболяване ?                                                                                                                  Днес е общоприето, че уролитиазата е полиетиологично заболяване. При отделните пациенти тя се причинява от комбинирането на различни  биохимични и анатомични фактори. Те могат да бъдат следните:                                                                                  – основни вътрешни фактори – повишено отделяне на относително неразтворими уринни соли (хиперкалциурия, хипероксалурия, хиперурикурия, цистинурия, хиперфосфатурия, силициурия), реакция на урината (нормално e около 6), липса на инхибитори на кристализацията и наличие на органичен матрикс в урината.                       – предразполагащи външни фактори са повишена концентрация на соли в урината, климата, питейната вода, режима на хранене                                                                      – наличието на пикочна инфекция има безспорно значение за образуването на камъни в отделителната система.                                                                                       – вродени и придобити анатомични особености, водещи до нарушения в уродинамиката на бъбрека – вродени (вродена хидронефроза, поради стеснение на пиелоуретералния сегмент, аберентни кръвоносни съдове, подковообразен бъбрек и др.) и придобити (пиелонефрит, камъни в уретера, бременност, гинекологични заболявания и др.).                                                                                                            – други фактори – медикаменти (злоупотребата с аналгин и фенацетин), раса, наследственост – тяхната роля в литогенезата не е доказана със сигурност.                    От всичко казано до тук става ясно, че факторите, които участвуват в развитието и появата на уролитиазата са много и разнообразни.

 Защо камъните в уретера са винаги вторични ?

Камъните в уретера са винаги вторични.  Те се образуват в бъбрека и след това попадат в уретера. Задържат се най-често в областта на трите физиологичните стеснения – на излизане от бъбрека, в средната трета и пред пикочния мехур. Третото стеснение е най-силно изразено.  При 80% от пациентите камъните в уретера се елиминират спонтанно за различен период от време в зависимост от техните размери.

 Кои са характерните особености в клиничната картина? Водещ симптом е болката. Какво още?

Клиничната картина на уролитиазата се определя от големината, формата, броя, локализацията и подвижността на камъните. Тя зависи в голяма степен и от наличието на застой и инфекция в пиелокаликсната система на бъбрека.

Субективна симптоматика

Най-характерният субективен симптом за камък в бъбрека и уретера е болката в лумбалната област с ирадиация по хода на уретера.

Острата и  внезапна болка е известна като бъбречна колика. Тя може да започне внезапно след физическо натоварване, пътуване с превозно средство (каруца, колело, мотоциклет). Уролитиазата може да протече и с постоянна лека тъпа болка или с неопределен дърпащ и разкъсващ характер в лумбалната област с различен интензитет.

Обективна симптоматика
Микроскопска или макроскопска хематурия може да се установи при пациенти с уролитиаза, особено при тези с бъбречна колика.

Левкоцитурия (пиурия) се среща при изразена инфекция на пикочните пътища в резултат на бъбречна литиаза. Нейната интензивност е различна в зависимост от степента на възпалителните промени.

Кристалурия се установява при всички пациенти с бъбречна колика. Тя предизвиква парене и чести позиви за уриниране. В седимента се откриват кристали от намиращия се в отделителната система камък.

Повишената температура често съпровожда уролитиазата и особено бъбречната колика. Тя се дължи на застойните промени в пиелокаликсната система на бъбрека – хидронефроза, пионефроза и др.

Проф.Младенов, какви могат да бъдат усложненията при уролитиаза?  Усложненията при уролитиаза са две основни групи: възпалителни и обструктивни. Възпалителни усложнения на уролитиазата                                                           Най-честите възпалителни усложнения са остър и хроничен калкулозен пиелонефрит (апостематозен нефрит, папиларна некроза, карбункул на бъбрека), перинефрит, паранефротичен абсцес, уросепсис. Възпалителните усложнения могат да бъдат първични, но при пациентите с уролитиаза те са най-често вторични.                 Обструктивни усложнения на уролитиазата                                           Обструктивните усложнения са свързани най-често с наличието на камък по хода на уретера. Това са:

– хидронефроза и хидроуретер – камъкът може частично или напълно да запуши уретера.

– нефросклероза – дългосрочната хидронефроза завършва с нефросклероза. Бъбрекът постепенно се сбръчква и се развива хронична бъбречна недостатъчност.

– пионефроза – тя се развива при попадане на инфекция в урината при хидронефроза и е често усложнение при камъни в бъбрека и уретера.

– уросепсис – при нелекувани адекватно и навреме остър и абсцедиращ пиелонефрит и пионефроза се развива уросепсис.

   – анурия – тя настъпва при внезапно и пълно запушване на единия или двата уретера от конкременти.

                                                       Разговора води: Емил Рафаилов

Termometar.net търси рекламни консултанти: emilrafailov@abv.bg – оставете ваш телефон и ние ще ви потърсим!