Фрактури на гръбначните прешлени
проф.Цеков – неврохирург: “Изключително важна е ролята на профилактиката на остеопорозата”.
От какво най-често се причиняват фрактурите на гръбначните прешлени?
Фрактурите винаги се причиняват от травма, остра или хронична. Когато фрактурата е на здрав прешлен тя се определя като първична, а когато здравината на тялото на прешлена е намалена от друго заболяване (туморни метастази, остеопороза, инфекция) фрактурата е вторична. Наличието на първична фрактура е винаги отчетливо свързана с травматичен момент (удар, падане, рязко огъване на тялото), докато вторичните (патологичните) фрактури се формират постепенно, бавно от леки, незабележими, повтарящи се травматични моменти (носене на тежести, качване и слизане по стръмнини).
Кои са особеностите в клиничните прояви?
Независимо от вида на фрактурата оплакванията се формират от два основни фактора. Първият е деформираният прешлен и нарушената биомеханика на гръбначния стълб. Вторият фактор е степента и вида на засегнатите по съседство тъкани и структури (нервни структури). Така, че на първо място се появява болката, следвана от променената поза на тялото, промяна на сетивността в определени зони или отпадане на функция, включително парези и парализи. Т.е. до голяма степен оплакванията и клиничните прояви зависят от зоната ,в която се намира фрактурирания прешлен.
Какво е обяснението, че често могат да бъдат клинично недиагностицирани?
Диагностицирането на първичните фрактури обикновено не създава проблеми, тъй като има травма и свързани с нея болестни прояви, за които пациентът търси помощ. По трудно е поставянето на диагнозата при вторичните фрактури, когато оплакванията се формират с месеци, а и самият пациент не е в състояние да определи наличието на травма , което е характерно за остеопоротичните фрактури. От друга страна често пъти, патологичната (вторична) фрактура при метастаза в прешлена се явява и първата клинична проява на злокачествено заболяване, което е изненада за болния и близките му. Така, че наличието на съмнение, че оплакванията на пациента могат да бъдат свързани с опорния апарат налага рентгеново изследване, което е достъпно във всяко населено място.
Как ще коментирате, че остеопорозата е важен фактор при счупвания на прешлени?
Остеопорозата заема изключително важно място при патологичните промени на опорно двигателния апарат и в частност фрактурите на прешлените. Особено е важна за жените в зряла и напреднала възраст, които са над 2/3 от пациентите с подобни проблеми. Установяването на една фрактура от остеопоротичен тип, налага активното търсене и на други такива фрактури, които не са изявени още на този етап от заболяването. Изключително важна е ролята на профилактиката на остеопорозата.
Какви възможности за лечение дават вертебро и кифопластиката? Кои пациенти са показани за този тип лечение?
Вертебропластиката и кифопластиката са от оперативните намеси, които са израз на съвременните тенденци в медицината – агресивни, кратки, високоефективни, но и рискови, като се има предвид основния контингент от пациенти, носещ със себе си много други проблеми. Същността на методиката е инжектирането на двукомпонентен цимент в тялото на фрактурирания прешлен, като при сливането си двата компонента се втвърдяват и укрепват раздробеното тяло на прешлена. Разликата между двата метода е, че при вертебропластиката циментът се излива директно под налягане в костната тъкан, а при кифопластиката това става в предварително подготвена кухина. И двата метода могат да прилагани предимно при вторичните фрактури, докато при първичните приложението им е по ограничено. Прилагат се и при първични костни тумори, особено когато има риск от фрактурирането му. Понякога с инжектирането на малки количества цимент се постигат много добри резултати при практически безнадеждни случаи или се избягва извършването на тежка, скъпоструваща и рискова интервенция.
Вашият опит? Рецидиви и фрактури….
Отчитайки отличните резултати при повечето пациенти не бива да за-бравяме и рисковете свързани с неговото провеждане, както и възникването на сериозни усложнения свързани с технологичните особености на интервенцията, за които пациентът трябва да бъде информиран. Освен рисковете, свързани с множеството заболявания, които съпътстват тези болни, има риск от изтичането на цимента извън очертанията на прешлена, което би предизвикало макар и рядко, клинически значими поражения. Заздравяването на фрактурирания прешлен предизвиква преразпределение на натоварването на съседните, също болни прешлени и тяхното последващо фрактуриране, което да настъпи неусетно. Поради това е необходимо постоянно постоперативно проследяване.
На какво се залага при възстановителния период?
Овладяване на болестните прояви настъпва непосредствено след интервенцията. Лечението продължава с рехабилитационни процедури, целящи укрепването на мускулатурата около гръбначния стълб и избягването на корсети и колани при възможност.
Разговора води: Емил Рафаилов
emilrafailov@abv.bg
