Фрактури на гръбначните прешлени

63
проф.Христо Цеков

проф.Цеков – неврохирург: „Изключително важна е ролята на профилактиката на остеопорозата“.

 От какво най-често се причиняват фрактурите на гръбначните прешлени?

Фрактурите винаги се причиняват от травма, остра  или  хронична. Когато  фрактурата е на здрав прешлен тя се определя като първична, а когато здравината на тялото на прешлена е намалена от друго заболяване (туморни метастази, остеопороза, инфекция) фрактурата е вторична. Наличието на първична фрактура е винаги отчетливо свързана с травматичен момент (удар, падане, рязко огъване на тялото), докато вторичните (патологичните)   фрактури  се  формират  постепенно, бавно от  леки, незабележими, повтарящи се травматични моменти (носене на тежести, качване  и слизане  по   стръмнини).

Кои са особеностите в клиничните прояви?

Независимо от вида на фрактурата оплакванията   се формират  от два основни фактора. Първият  е  деформираният  прешлен и нарушената биомеханика  на гръбначния  стълб. Вторият фактор е степента и вида на засегнатите  по  съседство  тъкани и структури (нервни структури). Така, че на първо място се появява  болката, следвана от променената поза на тялото, промяна на сетивността в определени зони или отпадане на функция,  включително  парези и парализи. Т.е.  до голяма степен оплакванията и клиничните прояви  зависят от  зоната ,в  която   се намира  фрактурирания    прешлен.

Какво е обяснението, че често могат да бъдат клинично недиагностицирани?

Диагностицирането на  първичните  фрактури  обикновено не създава проблеми, тъй като  има  травма и свързани с нея болестни прояви,  за които  пациентът  търси   помощ.  По  трудно е поставянето на диагнозата  при   вторичните  фрактури, когато  оплакванията се  формират с месеци, а и   самият  пациент  не е в състояние  да  определи   наличието  на травма , което е характерно за остеопоротичните  фрактури.  От друга  страна  често пъти,  патологичната  (вторична)  фрактура  при  метастаза  в  прешлена  се явява  и първата  клинична  проява  на  злокачествено  заболяване, което е изненада за болния и близките му. Така, че наличието на съмнение, че  оплакванията на пациента могат да бъдат свързани  с  опорния апарат налага  рентгеново изследване, което е достъпно във   всяко населено място.

Как ще коментирате, че остеопорозата е важен фактор при счупвания на прешлени?

Остеопорозата  заема изключително важно място при патологичните промени на  опорно двигателния  апарат и в  частност фрактурите на прешлените. Особено е важна за жените в зряла и напреднала  възраст, които  са над 2/3  от пациентите с подобни  проблеми. Установяването на  една фрактура от остеопоротичен тип, налага активното търсене  и на други такива фрактури, които не са изявени още на този етап от заболяването.  Изключително важна е ролята на профилактиката на остеопорозата.

Какви възможности за лечение дават вертебро и кифопластиката? Кои пациенти са показани за този тип лечение?  

Вертебропластиката и кифопластиката са  от оперативните намеси, които  са израз на съвременните тенденци в медицината – агресивни, кратки, високоефективни, но и рискови, като се има  предвид  основния  контингент  от пациенти,  носещ със себе си много други проблеми. Същността на методиката е инжектирането  на двукомпонентен  цимент в тялото на фрактурирания  прешлен, като при сливането си двата компонента се втвърдяват  и  укрепват   раздробеното тяло   на прешлена. Разликата между двата метода е, че  при вертебропластиката циментът се  излива  директно под налягане в костната  тъкан, а при кифопластиката това  става в предварително  подготвена  кухина. И двата  метода могат да  прилагани предимно  при вторичните  фрактури, докато при първичните  приложението им  е по ограничено. Прилагат се и при  първични костни тумори, особено когато има риск от фрактурирането му.  Понякога с инжектирането  на малки количества  цимент се постигат  много добри резултати при  практически  безнадеждни  случаи или се избягва  извършването  на тежка, скъпоструваща  и рискова  интервенция.

Вашият опит? Рецидиви и фрактури….

Отчитайки отличните резултати при повечето   пациенти не бива  да за-бравяме и рисковете свързани  с неговото провеждане, както и възникването  на  сериозни  усложнения свързани с  технологичните особености  на интервенцията, за които  пациентът трябва да бъде информиран. Освен рисковете, свързани с множеството  заболявания, които съпътстват тези болни, има риск от изтичането  на цимента извън очертанията на прешлена, което би предизвикало макар и рядко,  клинически значими  поражения. Заздравяването  на  фрактурирания  прешлен  предизвиква  преразпределение  на натоварването на съседните, също  болни  прешлени  и  тяхното  последващо  фрактуриране, което да  настъпи  неусетно. Поради това е необходимо постоянно  постоперативно   проследяване.

На какво се залага при възстановителния период?

Овладяване на болестните  прояви  настъпва непосредствено  след  интервенцията.   Лечението  продължава с рехабилитационни процедури, целящи укрепването  на мускулатурата около  гръбначния  стълб  и  избягването  на  корсети и колани при възможност.

Разговора води: Емил Рафаилов

emilrafailov@abv.bg